— Как разбра това? — питаше непрекъснато тя. — Какво те кара да мислиш, че е вярно?
Слънцето се спусна към хоризонта. Каменистата земя започна да изстива, вятърът се усили. Парашутът над главите им започна да плющи и да се издува. София явно се забавляваше, докато Гейбриъл описваше неуспешните си опити да стане странник.
— Някои странници могат да се научат как да минават и сами — каза тя. — Но не и в нашия безумен свят.
— Защо не?
— Сетивата ни са претоварени от всевъзможните шумове и светлини около нас. В миналото потенциалният странник се свирал в някоя пещера или търсел свято място в храм. Трябва да си на тихо място, като нашия силоз за ракети. — София затвори и последната кутия с храна и се обърна към него. — Искам да ми обещаеш, че ще останеш в силоза поне осем дни.
— Това е доста време — отвърна Гейбриъл. — Мислех, че бързо ще разбереш дали имам силата да преминавам.
— Ти трябва да го откриеш, млади момко, не аз. Или приемаш правилата, или се връщаш в Лос Анжелис.
— Добре. Осем дни. Няма проблем. — Гейбриъл отиде до масата и си взе торбата и нефритения меч. — Искам да го направя, доктор Бригс. За мен е важно. Може да се свържа с брат ми и баща ми…
— Не бих мислила за това. Няма да ти помогне. — София изтърси една кралска змия от капака на някакъв сандък и извади газова лампа. — Знаеш ли защо обичам змиите? Господ ги е създал да са чисти и красиви. Докато изучавах змиите, се вдъхнових и реших да се освободя от всичкия безпорядък и цялата глупост в живота си.
Гейбриъл огледа ракетната площадка и пустинния пейзаж. Стори му се, че се кани да напусне всичко и да поеме на дълъг път.
— Ще направя каквото е необходимо.
— Добре. Да вървим под земята.
41.
Дебел черен кабел се спускаше от вятърния генератор към ракетния силоз.
София Бригс тръгна покрай него през ракетната площадка към една рампа, която водеше надолу към обезопасен участък с метален под.
— Когато складирали ракетите тук, главният вход бил през товарен асансьор. Но правителството си прибрало асансьора, когато продали площадката на окръга. Змиите имат десетки начини да влязат, но ние трябва да използваме аварийната стълба.
София сложи лампата на земята и я запали с кибрит. Лампата засвети с нажежен до бяло пламък и тя вдигна люка с две ръце. Видя се метална стълба, която водеше към мрака. Гейбриъл знаеше, че кралските змии не са опасни за хората, но му стана гадно, когато видя една голяма да се спуска надолу по стъпалата.
— Къде отива?
— На някое от многото места. В силоза има поне три-четири хиляди змии. Тук се въдят. — София слезе две стъпала надолу и спря. — Змиите притесняват ли те?
— Не. Но ми се струва малко необичайно.
— Всяко ново преживяване е необичайно. Другото е да спиш и да ходиш по заседания. Ела и затвори вратата.
Гейбриъл се поколеба за миг, после дръпна люка. Стоеше на първото стъпало на метална стълба, която се виеше от външната страна на асансьорната шахта, оградена отвсякъде с телена мрежа. Две кралски змии лежаха на стълбите пред него, от другата страна на мрежата имаше още няколко. Пълзяха по водопроводните тръби, сякаш бяха разклонения на змийска магистрала, плъзгаха се една покрай друга, малките им езици се стрелкаха.
Той последва София по стълбите.
— Напътствала ли си някога човек, който се мисли за странник?
— Имала съм двама ученици за последните трийсет години: млада жена и по-възрастен мъж. Никой от тях не можа да премине, но може би вината беше моя. — София погледна през рамо. — Не можеш да научиш човек как да стане странник. Това е по-скоро изкуство, отколкото наука. Пътевиждащият може единствено да се опита да избере правилната техника, така че хората да открият сами силата си.
— И как го правиш?
— Отец Мориси ми помогна да запомня „Деветдесет и деветте пътя“. Това е ръкопис, съдържащ деветдесет и девет техники и упражнения, открити през годините от пророци от различни религии. Ако не си подготвен за книгата, можеш да решиш, че всичко е магия — куп щуротии, измислени от християнски светци, евреи, изучавали Кабалата, будистки монаси и така нататък. Но „Деветдесет и деветте пътя“ изобщо не е мистична. Представлява практически списък с идеи за постигането на една и съща цел: как да освободиш Светлината от тялото си.
Стигнаха до дъното на асансьорната шахта и спряха пред масивна врата, която се крепеше само на една панта. София свърза електрическия кабел и светна крушка. Бутнаха вратата, минаха по къс коридор и влязоха в тунел, достатъчно широк, за да се паркира в него пикап. Ръждясали трегери се редуваха по стените като ребра на огромно животно. Подът беше от метални плочи. Вентилационни и водопроводни тръби висяха над главите им. Старите флуоресцентни лампи бяха откачени и единствената светлина идваше от шест обикновени крушки, свързани към захранващия кабел.