— Това е главният тунел — каза София. — Километър и половина от единия край до другия. Прилича ми на гигантски гущер, заровен под земята. В момента се намираме по средата на тялото му. Ако тръгнеш на север към главата му, ще стигнеш до ракетен силоз номер едно. Предните крака на гущера водят до силози две и три, а двата задни — до командния център и жилищните помещения. Ако тръгнеш към южния край, ще откриеш радиоантена.
— Къде са змиите?
— Под пода или из шахтите над главата ти. — София го поведе по тунела. — Много е опасно да изследваш това място, ако не знаеш къде отиваш. Всички подове са кухи, монтирани са върху метални пружини, които могат да поемат ударната вълна при експлозия. Нивата са строени едно върху друго и на някои места може да паднеш доста надолу.
Завиха по страничен коридор и влязоха в голяма кръгла стая. Стените бяха от бетонни блокове, боядисани в бяло. Четири преградни стени разделяха стаята на спални помещения. В едно от тях имаше походно легло със спален чувал, възглавница и матрак от порест каучук. На няколко крачки от леглото бяха поставени втора газова лампа, кофа с капак и три бутилки вода.
— Това е било спалното помещение. Останах под земята няколко седмици, когато правех първоначалното преброяване на популацията кралски змии.
— И трябва да живея тук?
— Да. Осем дни.
Гейбриъл огледа празната стая. Приличаше му на затвор. Без оплаквания, каза си той. Прави каквото ти казва.
Остави раницата на пода и седна на леглото.
— Добре, да започваме.
София обикаляше из помещението, събираше парчета бетон и ги хвърляше в единия ъгъл.
— Първо най-основното. Всички живи същества носят специален вид енергия, наречена Светлина. Можеш да го наречеш и „душа“, ако желаеш. Теологията не ме вълнува особено. Когато хората умрат, Светлината се връща при енергията, която ни заобикаля. Но странниците са различни. Светлината им може да излиза и отново да се връща в живото им тяло.
— Мая каза, че Светлината преминавала в различни светове.
— Да, хората ги наричат „царства“ или „паралелни светове“. И тук можеш да използваш терминология, която има смисъл за теб. Свещените книги на всяка основна религия описват различните аспекти на тези светове. Те са източник на всевъзможни мистични представи. Много светци и пророци са писали за тях, но будистките монаси от Тибет са направили за пръв път опит да ги разберат. Преди китайската инвазия в Тибет имало теокрация в продължение на повече от хиляда години. Селяните се грижели за монасите и монахините, които можели да изучават писанията на странниците и да организират информацията систематично. Шестте свята не са нито будистка, нито тибетска идея. Хората от Тибет просто първи са седнали и са ги описали.
— И как се стига дотам?
— Светлината излиза от тялото ти. За да стане това, трябва да се движиш съвсем леко. Първия път е изненадващо, дори болезнено. После Светлината ти трябва да прекоси четири прегради, за да стигне до всеки от различните светове. Преградите се състоят от вода, огън, земя и въздух. Няма определен ред, по който трябва да ги преминеш. Щом Светлината ти намери пътя, след това винаги ще можеш да го откриваш.
— И тогава влизаш в шестте свята — каза Гейбриъл. — Как изглеждат?
— Ние живеем в Четвъртия свят, Гейбриъл. Това е човешката реалност. Как изглежда нашият свят? Красив. Ужасен. Болезнен. Вдъхновяващ. — София вдигна едно парче бетон и го хвърли в ъгъла. — Всяка реалност с кралски змии и ментов сладолед с шоколадови парченца си има и хубавата страна.
— Ами другите места?
— Всеки човек може да намери следи от световете в собственото си сърце. Във всеки свят преобладава определено качество. В Шестия свят на боговете гордостта е грях. В Петия свят на полубоговете грях е завистта. Трябва да разбереш, че не говорим за Господ, силата, която е създала вселената. Според тибетските монаси боговете и полубоговете са човешки същества от друга реалност.
— И ние живеем в Четвъртия свят…
— Където грях е желанието. — София се извърна да огледа една кралска змия, която бавно пълзеше по водосточната тръба. — Животните от Третия свят не знаят за наличието на останалите. Вторият свят е населен с гладни призраци, които никога не могат да бъдат заситени. Първият свят е град на омраза и гняв, управляван от хора без състрадание. Това място има и други имена: Шеол, Хадес, Ад.