Събуди се към два, понеже портата тихо изтрака. Няколко души се прехвърлиха през заключената метална врата на двора. След секунди разбиха задната врата и влязоха в къщата.
— Няма никой! — извикаха гласове. — Празно е! — Чу се трясък на чиния, на пода издрънча тенджера.
Минаха десетина-петнайсет минути. Холис чу как задната врата изскърца и се тресна, после две коли запалиха и се отдалечиха. Отново стана тихо. Холис метна автомата през рамо и се спусна от покрива. Щом стъпи на земята, махна предпазителя.
Клекна в една цветна леха. Долавяше приглушеното бумтене на басите от стереото на преминаваща кола. Тъкмо се канеше да прескочи оградата към двора на Дишоун, когато се сети за котарака. Може би наемниците на Табулата го бяха уплашили, докато претърсваха, и беше слязъл от тавана?
Отвори задната врата и се вмъкна в кухнята. През прозорците се прокрадваше слаба светлина, но успя да види, че наемниците са обърнали къщата с краката нагоре. Вратата на килера беше отворена и всичко от кухненските шкафове беше съборено на земята. Холис стъпи върху парчета от счупена чиния и се сепна от хрущенето. Спокойно, каза си. Гаднярите си отидоха.
Къс коридор водеше към банята, спалнята и помещението, където държеше спортната си екипировка. В края на коридора друга врата водеше към L-образната всекидневна. В дългата част на помещението Холис слушаше музика и гледаше телевизия. Късата беше превърнал в кът за спомени, както сам го наричаше — там държеше стари снимки на семейството си, някогашни трофеи от турнири по карате и албум с изрезки от професионалните си мачове в Бразилия.
Бутна вратата към коридора и надуши гадна миризма. Напомни му на непочистена клетка на диво животно.
— Гарви? — прошепна той. — Къде си? — Предпазливо тръгна по коридора. На пода имаше нещо размазано. Кръв. Парчета козина. Наемниците на Табулата бяха открили Гарви и го бяха убили.
Когато стигна до вратата в дъното на коридора, миризмата се засили. Спря за миг, все още си мислеше за Гарви. И тогава чу от всекидневната да се носи пронизително кискане. Някакво животно ли беше? Дали не бяха оставили куче в къщата?
Вдигна автомата, ритна вратата и влезе във всекидневната. Светлината от улицата се разсейваше от чаршафите, които използваше вместо завеси, но Холис веднага забеляза голямо животно, клекнало в дъното до канапето. Пристъпи напред и с изненада откри, че не е куче, а хиена. Имаше широки рамене, къси уши и огромна здрава челюст. Щом видя Холис, оголи зъби и се ухили.
Втора хиена, с петниста козина, пристъпи от сенките на къта със спомени. Двете животни се спогледаха и водачът — онзи до канапето — нададе дрезгав вой. Холис заотстъпва към входната врата, но чу лаещ звук зад гърба си — като нервен смях. Извърна глава и видя още една хиена — идваше по коридора. Беше останала скрита, докато той не беше влязъл във всекидневната.
Трите хиени започнаха да го заобикалят. Той усещаше гадната им миризма, чуваше как ноктите им тракат по дървения под. В гърдите му се надигна страх. Водачът издаде кратък лаещ звук и отново оголи зъби.
— Вървете по дяволите! — каза Холис и стреля.
Първо улучи водача, извъртя се и повали петнистата хиена близо до кътчето със спомените. Третото животно скочи и Холис се метна встрани. Остра болка прониза лявото му рамо, когато падна на пода. Претърколи се и видя как третата хиена се извъртя, готова да се нахвърли. Натисна спусъка и я улучи: куршумите прорязаха гърдите на хиената и тя политна към стената.
От ръката му течеше кръв. Хиената явно го беше одрала с нокти, докато той отскачаше встрани. Сега звярът лежеше на една страна и хъркаше, кръв се стичаше от раните на гърдите му. Холис огледа хиената, без да се приближава. В очите й се четеше омраза.
Масичката за кафе беше обърната на една страна. Той я заобиколи и провери водача. Куршумите се бяха забили в гърдите и в предните лапи. Хиената се беше озъбила, сякаш му се хилеше.
Холис стъпи в локва кръв и я размаза по пода. Куршумите бяха пронизали врата на петнистата хиена и почти бяха откъснали главата й. Холис се наведе и видя, че жълто-черната козина покрива дебела, почти волска кожа. Остри нокти. Яка муцуна и остри зъби. Идеална машина за убиване — нямаше нищо общо с предпазливите хиени, които беше гледал по научнопопулярните филми. Това създание беше някаква кръстоска, създадена да преследва без страх, предназначена да напада и убива. Мая го беше предупредила, че учените на Табулата са започнали да нарушават законите на генетиката. Каква дума беше използвала? Снадки.