Нещо в стаята се промени. Той се извърна от мъртвата снадка и осъзна, че вече не чува хриптенето на третата хиена. Вдигна автомата и видя една сянка да се движи отляво. Извъртя се точно когато водачът се изправи и скочи към него.
Холис натисна спусъка. Куршумите се забиха във водача и той отхвърча назад. Холис продължи да натиска спусъка, докато не изпразни всичките трийсет и два патрона. Обърна автомата и заудря животното с истерична ярост, разби черепа му. Дървеният приклад се сцепи и се откърти. Холис спря. Стоеше в мрака и стискаше безполезното оръжие.
Драскане. Нокти по пода. На шест крачки от него третата хиена се мъчеше да се изправи. Макар че гърдите й бяха подгизнали от кръв, тя се готвеше за нападение. Холис хвърли оръжието към нея и се спусна към коридора. Затвори вратата, но хиената се беше засилила и я разби с тялото си.
Той стигна до банята, затвори вратата и я подпря с рамо, като стискаше топката с ръка. Помисли дали да не се измъкне през прозореца, после осъзна, че вратата няма да издържи повече от няколко секунди.
Снадката заблъска отвън. Вратата поддаде с няколко сантиметра, но Холис я притисна с крак и успя отново да я затвори. Намери оръжие, каза си. Каквото и да е. Наемниците бяха пръснали кърпите и тоалетните му принадлежности по пода. Като продължаваше да подпира вратата, той коленичи и отчаяно заопипва. Снадката удари вратата втори път и успя да я отвори. Холис видя зъбите на звяра и чу налудничавия му смях; натисна с всичка сила, за да затвори вратата.
На пода се търкаляше флакон със спрей за коса. До мивката имаше газова запалка. Той ги грабна, отдръпна се към прозореца и вратата се отвори с трясък. За частица от секундата срещна погледа на животното и видя силата на желанието му да убива. Сякаш пипна оголена електрическа жица и токовият удар от злата сила разтресе цялото му тяло.
Натисна флакона и пръсна право в очите на хиената, после щракна запалката. Облакът от спрея се подпали и оранжевият пламък погълна снадката. Хиената нададе гърлен рев, който прозвуча като болезнен вик на човек. После, цялата в пламъци, побягна към кухнята. Холис се втурна към помещението със спортните уреди, грабна един лост и се втурна след нея. Къщата се изпълни с острата миризма на опърлена козина.
Холис застана до вратата и вдигна лоста. Беше готов за нападение, но снадката продължи да вие и да гори, направи още няколко крачки напред, свлече се под масата и умря.
43.
Гейбриъл нямаше представа колко време е прекарал под земята. Четири или пет дни вероятно. А може и повече. Чувстваше се откъснат от външния свят и всекидневната смяна на деня с нощта.
Стената, която беше изградил между будуването и съня, започваше да изчезва. В Лос Анжелис сънищата му бяха объркани и маловажни. Сега му се струваха като друга, различна реалност. Ако заспеше, съсредоточен върху тетраграматона, осъзнаваше сънищата си и се разхождаше из тях като посетител. Светът на сънищата беше наситен с преживявания — всепоглъщащ някак си; повечето време той гледаше в краката си, рядко вдигаше глава, за да се огледа.
В един от сънищата се разхождаше по пуст плаж и всяка песъчинка беше миниатюрна звезда. Спря и се загледа в синьо-зеления океан, чиито безшумни вълни се стелеха по брега. Друг път се озова в пуст град с брадати асирийски статуи, издигнати върху високи тухлени стени. В центъра на града имаше парк с брези, фонтан и леха със сини ириси. Всяко цвете, листо и стръкче трева беше съвършено и се виждаше съвсем ясно: идеално творение.
Когато се събуждаше, откриваше сухар, консерви риба тон и парченца плодове, оставени в пластмасови кутии до леглото му. Храната се появяваше почти магически и той не можеше да проумее как София успява да влезе толкова безшумно. Гейбриъл се наяждаше, после отиваше в големия тунел. Ако София я нямаше, взимаше газовата лампа и изучаваше подземието.
Кралските змии обикновено бягаха от електрическите крушки в главния тунел, но винаги се натъкваше на тях в страничните помещения. Понякога бяха преплетени в извиващи се купчини от глави, опашки и плъзгащи се тела. Често лежаха неподвижно и храносмилаха някой голям плъх. Никога не съскаха, нито правеха опит да го нападнат, но той откри, че му е трудно да ги погледне в очите, толкова чисти и искрящи, като малки черни скъпоценни камъни.
Змиите не бяха страшни, но силозът си беше опасен. Гейбриъл огледа изоставената командна зала, електрическия генератор и радиопредавателя. Генераторът беше покрит с плесен — стелеше се върху стоманата като пухкав зелен килим. Оборудването и пултовете в командната зала бяха разбити и окрадени. Електрически кабели висяха от тавана като коренища в пещера.