Братството използваше последните осем етажа на сградата, до които се стигаше с отделен асансьор. В указателя на сградата беше отбелязано, че там се намира централата на организация с нестопанска цел, наречена Фронт за национално обединение, която уж помагаше на Третия свят да повиши антитерористичната си защита. Преди две години на среща на Братството в Лондон, Лорънс Такава се беше запознал с младата жена от Швейцария, която отговаряше на обажданията и имейлите до Националния фронт. Тя беше експерт в отклоняването на всякакви въпроси и го правеше по наистина мил и много любезен начин. Посланикът на Того в ООН например явно беше убеден, че Националният фронт за обединение иска да отпусне на страната му голяма субсидия за закупуването на скенери за летището.
Лорънс знаеше, че сградата има едно слабо място: охраната на партера се състоеше от „овце“, които изобщо не подозираха за мащабните планове на Братството. Остави колата си на паркинга на Четирийсет и осма улица и тръгна по Медисън към сградата. Влезе във фоайето. Макар че навън беше студено, беше оставил палтото и сакото си в колата. Нямаше куфарче, носеше само картонена чаша кафе и картонена папка. Това влизаше в плана.
Показа пропуска си на пазача, усмихна се и каза:
— Отивам до Фронта за национално обединение на двайсет и трети етаж.
— Стъпете на жълтия квадрат, господин Такава.
Лорънс застана с лице към ирисовия скенер, огромна сива машина, монтирана върху бюрото на охраната. Пазачът натисна едно копче и обективът засне очите на Лорънс, после сравни ирисите му с данните от системата за сигурност. Светна зелена светлина. Пазачът кимна на младия латиноамериканец, който стоеше до бюрото.
— Енрике, придружи господин Такава до двайсет и трети етаж.
Латиноамериканецът поведе Лорънс към асансьорите, плъзна картата си през охранителния сензор и остави Лорънс сам. Докато асансьорът се издигаше нагоре, той отвори папката, така че листовете в нея да се виждат.
Ако носеше палто или куфарче, хората по коридора можеха да го спрат и да го питат къде отива. Но спретнато облечен и уверен на вид младеж с папка в ръка явно трябваше да е колега. Можеше да е от новите в компютърния отдел например. Крадците не носят кафе по коридорите.
Бързо откри склада с пратките и промуши пропуска си, за да влезе. По стените имаше кутии, пощата вече беше пусната в процепите им. Разносвачът явно буташе количката по коридора и щеше да се върне всеки момент. Лорънс трябваше по най-бързия начин да открие пратката и да напусне сградата.
Когато Кенард Наш му спомена, че трябва да се сдобият с меч-талисман, Лорънс кимна покорно и обеща да измисли нещо. Обади се на генерала след няколко дни и му каза, без да споделя излишни подробности, че в базата данни има арлекин на име Врабеца, убит в схватка в хотел „Осака“. И че има вероятност японските членове на Братството да са се сдобили с меча на мъртвеца.
Кенард Наш обеща да се свърже с приятелите си в Токио. Повечето от тях бяха влиятелни бизнесмени, които смятаха, че странниците подкопават стабилността на японското общество. След четири дни Лорънс използва кода за достъп на Наш и влезе във файла с пощата на генерала.
„Получихме молбата ви. Радваме се да помогнем. Това, което искате, е изпратено в административния център в Ню Йорк.“
Лорънс заобиколи ниската преградна стена и видя в ъгъла пластмасова кутия за пратки. На етикета имаше японски йероглифи, а до него митническа декларация, която описваше съдържанието като самурайски реквизит за филмова премиера. Нямаше нужда да се казва на правителството, че изпращат меч от тринайсети век, национално съкровище, създадено от майстор от школата Джитецу.
На бюрото имаше макетен нож и Лорънс разряза лепенките и пощенските марки. Отвори капака и с разочарование откри доспехи от фибростъкло за самурайски филм. Нагръдник. Шлем. Ръкавици. И накрая, почти на дъното на кашона, видя увит в амбалажна хартия меч.
Вдигна оръжието и разбра, че е прекалено тежко, за да е направено от фибростъкло. Бързо разкъса хартията, с която беше обвита дръжката, и видя, че е инкрустирана със злато. Мечът на баща му. Талисманът.
Бун винаги ставаше подозрителен, когато някой непокорен служител решеше да не дойде на работа, така че пет минути след разговора си с персонала в Лондон изпрати човек от охраната до къщата на Лорънс Такава. Когато стигна там, ванът за наблюдение вече беше паркиран от другата страна на улицата. Той се качи. Техникът Дорфман хрупаше пуканки и зяпаше екрана на термоскенера.