Интернет екипът на Братството вече имаше достъп до наблюдателните камери на дванайсет различни правителствени и стопански организации. Докато хората бързаха по тротоарите на Ню Йорк, по коридорите на метрото, докато се спираха по ъглите на улиците и се качваха на автобусите, отличителните белези на лицата им се преработваха цифрово. Почти мигновено тези цифри се сравняваха с конкретния алгоритъм на Лорънс Такава.
Бун се наслаждаваше на представата за непрекъснатия информационен поток, който тече като тъмна студена вода през кабелите и компютърните мрежи. Това са просто числа, помисли си той. Всъщност на практика и ние сме точно това — числа. Отвори очи, когато чу гласа на Саймън Лютнър.
— Току-що пробихме системата за сигурност на Ситибанк. На Канал Стрийт има автомати с охранителна камера. Мишената току-що мина покрай камерата и се насочи към моста на Манхатън. — Говореше така, сякаш се усмихваше. — Явно не е забелязал охранителната камера. Вече са станали част от пейзажа. — Пауза. После: — В момента мишената е на тротоара на моста. Вече влязохме в охранителната система на пристанището. Камерите са монтирани на стълбовете с лампите и не се забелязват с просто око. Ще го проследим по целия мост.
— Къде отива? — попита Бун.
— В Бруклин. Върви бързо. Носи нещо като бастун или тояга в дясната си ръка. — Пауза. — Стигна до края на моста. — Пауза. — Насочва се към Флетбуш Авеню. Не. Чакай. Маха на едно измекярско такси, с багажник на покрива на колата.
Бун натисна интеркома на пилота и каза:
— Пипнахме го. Излитай.
Шофьорът беше възрастен хаитянин с найлонов дъждобран и бейзболна шапка. Покривът на колата течеше и задната седалка беше подгизнала — Лорънс усети мократа студенина по краката си.
— Къде да те карам?
— В Нюарк. Мини по Верацано. Ще платя таксата.
Шофьорът го изгледа скептично.
— Много километри без обратен курс. Никой от Нюарк не иска да ходи във Форт Грийн.
— Колко струва курсът в едната посока?
— Петдесет и пет долара.
— Ще ти там сто. Тръгвай.
Доволен от сделката, хаитянинът запали разнебитения шевролет и той се затресе по улицата. Шофьорът започна да си тананика някаква креолска песен, потропваше ритмично с пръсти по волана.
— Ти шери. Ти шери…
Над главите им се чу бучене и внезапен силен порив на вятъра заля колата с пелена дъждовна вода. Шофьорът наби спирачки и зяпна удивено напред: един хеликоптер бавно кацаше на пресечката между Флетбуш и Тилъри Стрийт.
Лорънс сграбчи меча и отвори вратата.
Бун търчеше в дъжда. Двамата детективи се задъхваха зад него и размахваха ръце. Такава имаше стотина метра преднина, тичаше по Мъртъл Авеню, зави към Сейнт Едуардс. Бун мина покрай някакво чейнджбюро с решетки по прозорците, покрай зъболекарски кабинет и малък бутик с крещящ розово-лилав надпис.
Небостъргачите на жилищния комплекс Форт Грийн се извисяваха на хоризонта като разрушена стена. Щом хората по тротоара видеха трима бели да гонят, млад азиатец, инстинктивно се дръпваха във входовете. Арестуват дилър на наркотици, мислеха си. Ченгета. Да не се бъркаме.
Бун стигна до Сейнт Едуардс. Дъждът барабанеше по тротоара и паркираните коли. Водата шуртеше в канавките и се изливаше на кръстовището. Никакво движение. Не. Само една възрастна жена с чадър. Такава беше изчезнал.
Вместо да изчака детективите, Бун продължи да тича. Мина покрай две жилищни сгради, после погледна към една малка уличка и видя Такава да се провира през една дупка в някакво хале. Бун заобиколи найлоновите торби с боклуци и един изхвърлен дюшек и стигна до дупката — лист галванизирана стомана бе огънат вероятно местните наркоманчета, за да могат да се провират. Такава беше вътре.
Мичъл и Краус го настигнаха.
— Покрийте изходите! — викна Бун. — Аз ще го пипна!
Внимателно се провря покрай металния лист и влезе в дълго помещение с бетонен под и висок таван. Пълно с боклуци. Счупени столове. Преди много години сградата явно беше използвана като гараж. Покрай едната стена имаше тезгях, а на пода — канал за колите. Беше пълен с мазна вода и на мъждивата светлина изглеждаше така, сякаш води към пещера. Бун спря до бетонните стълби и се ослуша. Чу как водата се стича по пода. Долови шум на горния етаж.
— Лорънс! Аз съм Нейтан Бун! Знам, че си горе.