Лорънс стоеше сам на втория етаж. Якето му беше подгизнало, натежало от хилядите долари, скрити в подплатата. Той бързо го свали и го захвърли настрани. Почувства се така, сякаш от плещите му е паднал огромен товар.
— Слез! — извика Бун. — Ако слезеш веднага, няма да пострадаш!
Лорънс разкъса амбалажната хартия, с която беше увит мечът на баща му, и погледна проблясващото върху острието петно. Златният меч. Джитецу меч. Кален в огън и принесен в жертва на боговете. Капка вода се стече по лицето му. Всичко свърши. Край. Беше захвърлил всичко. Работата и положението си. Бъдещето си. Единствените две неща, които наистина притежаваше, бяха мечът и собствената му храброст.
Лорънс сложи ножницата на мокрия под, после тръгна към стълбището с меча в ръка.
— Стой долу! — извика. — Идвам!
Слезе по покритата с боклуци стълба. С всяка стъпка губеше част от товара си, илюзията, която беше тежала на сърцето му. Най-сетне разбра самотата, която разкриваше снимката на баща му. Да станеш арлекин беше едновременно освобождение, но и приемане на смъртта.
Стигна до долния етаж. Бун стоеше по средата на заритото с боклуци помещение с пистолет в ръка.
— Пусни оръжието! — изкрещя Бун. — Хвърли го на земята!
След цял живот, изпълнен с маски, сега и последната беше свалена. Като стисна, здраво меча, синът на Врабеца се спусна към врага си. Чувстваше се свободен, необременен от съмнение и колебание… и Бун бавно вдигна пистолета и го простреля право в сърцето.
49.
Вики беше затворничка в дома на майка си. Следяха я както от Табулата, така и от паството. Камионът на електрическата компания си беше тръгнал от улицата, но се бяха появили други екипи за наблюдение. Двама мъже от кабелната телевизия започнаха да подменят разпределителните кутии на телефонните стълбове. През нощта дори не правеха и опит за камуфлаж. Един чернокож и един бял стояха в джипа, паркиран от другата страна на улицата. Веднъж една полицейска кола спря до джипа и двамата полицаи говориха с Табулата. Вики надникна иззад пердетата и видя как наемниците показаха някакви служебни карти. Накрая си стиснаха ръце с полицаите.
Майка й поиска закрила от църквата. Нощем един или двама души спяха във всекидневната. На сутринта нощната смяна си тръгваше и двама членове на църквата пристигаха, за да прекарат на свой ред деня в къщата. Джоунситата отричаха насилието, но се смятаха за защитници на вярата, въоръжени със словото на Пророка. Ако нападнеха къщата, те щяха да пеят химни и да легнат пред колите.
Вики прекара седмицата в гледане на телевизия, но накрая изключи телевизора. Повечето от програмите й се струваха детински и измамни, след като беше разбрала какво става под повърхността. Църковното настоятелство й изпрати гири и тя тренираше всеки следобед в гаража, докато мускулите не започнеха да я болят. Вечер стоеше до късно и търсеше в интернет тайни страници, създадени в Полша, Южна Корея и Испания, в които се говореше за странниците и Голямата машина. В повечето пишеше, че странниците били изчезнали, били избити от Табулата и нейните наемници.
Като малка винаги с нетърпение очакваше неделната служба. Ставаше рано, напръскваше косата си с парфюм и си обличаше специалната бяла рокля. Сега дните на седмицата й изглеждаха еднакви. В неделя сутринта — тя още се излежаваше — Джозета влезе в стаята й.
— Приготви се, Вики. Пращат кола да ни вземе.
— Не искам.
— Няма от какво да се страхуваш. Паството ще ти осигури защита.
— Не ме е страх от Табулата. Тревожа се за приятелите си.
Джозета присви устни. Вики знаеше какво си мисли майка й: те не са ти приятели. Остана до леглото, докато Вики не стана и не си облече роклята.
— Айзак Джоунс веднъж казал на брат си…
— Не ми цитирай Пророка, майко. Той е казал доста неща и те понякога си противоречат. Потърсиш ли основната идея, става ясно, че Айзак Джоунс е вярвал в свободата, състраданието и надеждата. Не може само да повтаряме думите му и да си мислим, че сме прави. Хората трябва да променят живота си.
След час седеше в църквата до майка си. Всичко си беше същото — познатите химни, старите пейки и лицата около нея — но тя не се чувстваше като част от службата. Цялото паство знаеше, че Виктория Син Фрейзър се е забъркала с Холис Уилсън и една зла жена-арлекин на име Мая. Не сваляха очи от нея и споделиха страховете си по време на общата изповед.
Изповедта беше нещо характерно за църквата на джоунситата, странна смесица от баптистка проповед и събрание на квакерите. Тази сутрин тръгна както винаги. Първо преподобният Джей Ти Морганфийлд отслужи молебен за манна в пустинята, не само за храната, дадена на израилтяните, но и за цялата благодат, отредена за всеки вярващ. Триото започна да свири госпели и паството изпя „Призови вярата си“ и един стар химн. По време на химна хората стояха прави и в края на всеки куплет даваха израз на безпокойството си.