Почти всеки спомена Вики Фрейзър. Тревожеха се за нея: но знаеха, че Господ ще я закриля. Вики гледаше право напред и се опитваше да не изглежда засрамена. От приказките им излизаше, че тя си е виновна, че вярва в „Дългът не е платен“. Още един куплет. Изповед. Пак куплет. Изповед. Искаше й се да избяга, но знаеше, че всички ще хукнат след нея.
А после вратата до олтара се отвори и от нея излезе Холис Уилсън. Всички млъкнаха, но това явно ни най-малко не го смути. Той застана най-отпред, бръкна в якето си и извади подвързано с кожа томче от „Събраните писма на Айзак Ти Джоунс“.
— Трябва да се изповядам — започна Холис. — Имам доказателство за всички вас. В четвъртото писмо, писано от Меридиан, Мисисипи, Пророкът казва, че няма такова нещо като истински изпаднал мъж или жена. Всеки, дори и най-големият грешник, може да реши да се върне при Бог и своето паство.
Холис погледна преподобния Морганфийлд и пасторът му отговори почти механично:
— Амин, братко.
Всички вярващи в църквата си поеха дъх и сякаш се успокоиха. Да, опасен мъж стоеше до олтара, но начинът, по който се изповядваше, им беше познат. Чак сега Холис погледна Вики и й кимна съвсем леко, за да потвърди връзката между тях.
— Бях се отклонил от правия път години наред — продължи Холис. — Живях живот в неподчинение и грях. Моля за извинение всеки, когото съм наранил или обидил, но не искам прошка. В деветото си писмо Айзак Джоунс ни казва, че само Господ може да прощава и той прощава поравно на всеки, било то мъж или жена, без значение от расата и националността му. — Холис отвори зелената книга и прочете пасажа: — „Ние, които сме равни в очите на Бога, трябва да сме равни и в очите на човечеството“.
— Амин — каза една възрастна дама.
— Не моля за прошка, задето се съюзих с арлекин, за да се опълча на Табулата. Направих го, първо, за пари — като наемен убиец. Но сега превръзката от очите ми падна и видях мощта на Табулата и плана им да контролират и манипулират хората на Новия Вавилон… Години наред тази църква беше разделена на две, що се отнася до „Дългът не е платен“. Вярвам, много силно, че спорът вече не от значение. Закари Голдман, Лъва от Храма, е загинал заради Пророка. Това е факт и никой не го оспорва. Но по-важно е злото, което се извършва в момента, желанието на Табулата да предаде човечеството. Както е казал Пророкът: „Праведникът трябва да се сражава със змея и в мрак, и в светлина“.
Вики се огледа. Холис беше спечелил част от хората, но определено не и преподобния Морганфийлд. По-възрастните вярващи кимаха, молеха се и шепнеха: „Амин“.
— Трябва да подкрепим арлекините и техните съюзници не само с молитвите си, но и с нашите синове и дъщери. Затова дойдох тук днес. Армията ни има нужда от помощта на Виктори Син Фрейзър. Призовавам я да се присъедини към нас и да сподели несгодите ни.
Холис вдигна дясната си ръка и я подкани, сякаш й казваше: ела с мен. Вики знаеше, че това е най-важният избор в живота й. Погледна майка си и видя, че плаче.
— Искам благословията ти — прошепна Вики.
— Не отивай. Ще те убият.
— Това е моят живот, майко. Изборът е мой. Знаеш, че не мога да остана тук.
Джозета я прегърна. Вики усети как ръцете на майка й я притискат с все сила и после я пускат да върви. Всички гледаха как Вики застава до Холис пред олтара.
— Довиждане — каза тя на паството. Остана изненадана от собствения си глас. Беше силен и уверен. — През следващите няколко седмици може да потърся помощ и подкрепа от някои от вас. Вървете си у дома и се молете. Решете дали искате да се присъедините към нас.
Холис сграбчи ръката й и двамата бързо излязоха. Един пикап с място за спане отзад беше паркиран в страничната уличка. Щом се качиха, Холис извади от колана си пистолет и го сложи на седалката между тях.
— Двама наемници на Табулата дебнат пред църквата. Да се надяваме, че няма втори екип, който да ни види. — Бавно подкара по уличката към калния път, който минаваше между две редици сгради. Непрекъснато завиваше, докато не излязоха на една павирана улица на няколко пресечки от църквата.