Забърза по улицата и с изненада се натъкна на месарски магазин. Агнешки пържоли, свински котлети и телешки плешки лежаха в метални подноси под ярки лампи. Дебел месар с руса коса стоеше зад тезгяха заедно с помощника си, двайсетинагодишен младеж. Едно момче с дълга престилка старателно миеше белите плочки на пода. Храната беше истинска. Двамата мъже и момчето изглеждаха в цветущо здраве. Ръката на Гейбриъл докосна топката на вратата. Поколеба се за миг и влезе.
— Сигурно си нов — каза месарят с жизнерадостна усмивка. — Познавам всички тук и никога досега не съм те виждал.
— Има ли нещо за ядене? — попита Гейбриъл. — Дайте ми от тази шунка.
Посочи трите пушени бута, които висяха на една кука над витрината. На месаря явно му стана забавно, а помощникът му се ухили. Без да попита, Гейбриъл се пресегна и пипна единия бут. Нещо не беше както трябва. Свали го от куката, пусна го на пода и бутът се пръсна на парчета. Беше керамичен. Всичко в магазина беше изкуствено: въображаема храна, изложена като истинска.
Чу рязко изщракване и се извъртя. Момчето беше пуснало резето на вратата. Завъртя се отново и видя как месарят и помощникът му минават пред тезгяха. Помощникът извади дълъг цяла педя нож. Собственикът държеше огромен сатър. Гейбриъл изтегли меча си и отстъпи заднешком. Момчето остави метлата и издърпа тънък нож с назъбено острие — от онези, които се използват за отделянето на филето от костите.
Помощникът вдигна усмихнато ръка и хвърли ножа. Гейбриъл се наведе наляво и острието се заби в дървената ламперия. Месарят пристъпи напред, вдигнал сатъра. Гейбриъл замахна уж към главата му, после се наведе и му сряза ръката. Призракът се ухили и си показа раната: срязана кожа и мускул… и нито капчица кръв.
Гейбриъл атакува. Сатърът се вдигна и парира меча. Двете остриета се удариха едно в друго, стоманата нададе остър пронизителен писък, като уловена птица. Гейбриъл отскочи настрани, мина зад месаря, замахна ниско и отряза левия крак на призрака точно под коляното. Месарят падна по очи на белите плочки. Лежеше по корем, стенеше и размахваше ръце, мъчеше се да докопа оръжието си. Приличаше на човек, който се мъчи да плува на сухо.
Помощникът грабна ножа от дъската за рязане и Гейбриъл се приготви да се отбранява. Вместо това помощникът коленичи до касапина и го наръга в гърба. Наръга го дълбоко и издърпа острието през мускула чак до хълбока. Момчето се втурна и се присъедини към атаката, режеше парчета суха плът и ги тъпчеше в устата си.
Гейбриъл махна резето и изскочи навън. Пресече улицата към малкия парк в центъра на площада и видя, че хората са наизлезли от къщите си. Позна жената, която свиреше на пиано, и дребния продавач с папийонката. Търсеха го, надяваха се, че ще успее да запълни празнината им.
Спря до откритата естрада. Трябваше ли да бяга от тях? Имаше ли начин да избяга? Чу рев на двигател, свистене на гуми и видя фарове. Когато колата наближи, видя, че е старовремско такси със светнала жълта табела на покрива. Клаксонът изсвири и колата спря до бордюра. Шофьорът свали страничното стъкло и се ухили. Беше Майкъл.
— Скачай вътре! — изкрещя той.
Гейбриъл се навря в колата и брат му направи едно кръгче на площада, надуваше клаксона и гонеше призраците. Зави по една улица и даде газ.
— Точно се бях качил на покрива на сградата, поглеждам надолу и те виждам на площада.
— Откъде намери таксито?
— Докато тичах по улицата, отнякъде изникна таксиметров шофьор. Кльощав старец, непрекъснато ме питаше дали съм „нов“ — каквото и да значи това. Изхвърлих го от таксито, забих му един в носа и подкарах колата. — Майкъл се разсмя. — Не знам къде сме, но едва ли ще ме арестуват за кражба на кола.
— Във Втория свят на гладните призраци сме.
— Звучи логично. Влязох в една закусвалня, в сепаретата седяха четирима души. Нямаше никаква храна. Само празни чинии.
Майкъл рязко завъртя волана.
— Побързай! Трябва да влезем в сградата, преди някой да ни е видял.
Слязоха от колата. Майкъл държеше меч: върху дръжката му беше инкрустиран златен триъгълник.
— Откъде взе това? — попита Гейбриъл.
— От приятели.
— Това е талисман.
— Знам. Добре е да ходиш въоръжен по такива места.
Забързаха към една четириетажна сграда с гранитна фасада. Широката врата беше от тъмен метал и беше разделена на квадрати с барелефи на житни класове, ябълки и други неща за ядене. Майкъл дръпна вратата и се вмъкнаха вътре. Минаха по дълъг коридор без прозорци, с наредени шахматно черни и бели плочки по пода и лампи, висящи на вериги от тавана. Майкъл затича и спря пред врата с надпис „Библиотека“.