Разкопча ризата му, наведе се над него и притисна ухо до гърдите му. Не чуваше сърцето. Изведнъж чу нещо… Идваше отвън.
Хукна към вратата и видя до празния басейн да каца хеликоптер. От него наскачаха мъже с каски и бронирани жилетки, приличаха на роботи.
Вики затича към спалното помещение. Обви ръце около гърдите на Гейбриъл и го дръпна, но той беше прекалено тежък, за да го вдигне. Походното легло падна на една страна. Висок мъж с автомат влетя в стаята и викна:
— Пусни го!
Вики не помръдна.
— Отстъпи назад. Ръцете на тила!
Пръстът на мъжа започна да натиска спусъка и Вики зачака куршума. Щеше да умре до странника, също както Лъва от Храма беше умрял за Айзак Джоунс. След толкова години дългът щеше да е платен.
Миг по-късно в помещението влезе Пастира. Елегантен, както винаги, с щръкналата от гела руса коса и шит по поръчка костюм.
— Стига — каза той. — Няма нужда.
Високият мъж свали автомата. Пастира кимна одобрително и се приближи до Вики така, сякаш е закъснял за празненство.
— Здрасти, Вики. Търсех те. — Наведе се над тялото на странника, взе меча му и притисна пръсти до сънната му артерия.
— Изглежда, господин Кориган е отишъл в друг свят. Няма нищо. Рано или късно ще трябва да се прибере.
— Някога си бил арлекин — каза Вики. — Грях е да работиш за Табулата.
— Грях. Що за старомодна дума! Разбира се, вие, джоунситата, винаги сте си били старомодни.
— Ти си боклук — отвърна Вики. — Разбираш ли какво значи тази дума?
Пастира я дари с благосклонна усмивка.
— Приеми това като една много сложна игра. Избрал съм страната на победителите.
53.
Мая и Холис видяха хеликоптера на Табулата, когато бяха на няколко километра от Аркадия. Вдигна се в небето и закръжи над лагера като граблива птица — отнасяща жертвата си.
Холис отби от пътя и спря в храсталака под един дъб. След секунди хеликоптерът изчезна зад хълма.
— Какво ще правим сега? — попита Холис.
Мая искаше да счупи прозореца с юмрук, да рита и да крещи — само и само да излее гнева си. Но натика чувствата си в един тесен килер на мозъка си и заключи вратата. Когато беше малка, Тръна я караше да застава в ъгъла и се правеше, че я напада с меч, нож или юмрук. Ако трепнеше или се уплашеше, беше разочарован. Ако останеше спокойна, я хвалеше за куража й.
— Табулата няма да убие Гейбриъл веднага. Първо ще го разпитат, за да разберат какво знае. Дотогава ще оставят в лагера хора да дебнат дали някой няма да се върне.
— Искаш да кажеш, че някой горе ни чака, за да ни убие?
— Да. — Мая си сложи слънчевите очила, за да не може Холис да види очите й. — Но това няма да стане…
Към шест следобед слънцето залезе и Мая започна да се катери към Аркадия. Гъсталакът беше истински лабиринт от изсъхнали растения, напоен със сладкия остър мирис на див анасон. Беше трудно да върви по права линия. Клоните и увивните растения сякаш я сграбчваха за краката и се опитваха да издърпат калъфа с меча от рамото й. На половината на склона стигна до непроходим дъбов шубрак, обрасъл с манзанита. Наложи й се да търси по-лесен път.
Най-сетне стигна до телената ограда на лагера, хвана се за един кол и я прескочи. Двете спални помещения, районът около басейна, цистерната и централната сграда се виждаха ясно на лунната светлина. Наемниците на Табулата бяха там някъде, скрити в сенките. Вероятно предполагаха, че единственият начин за достъп е пътят нагоре. Всеки средностатистически офицер би разположил хората си в триъгълник около паркинга.
Извади меча. Спомни си уроците по безшумно ходене, които беше научила от баща си. Стъпваш така, сякаш се движиш по езеро, покрито с тънък лед: изпъваш крак, опипваш земята и стъпваш с тежестта, изнесена напред.
Стигна до един тъмен участък близо до цистерната и видя някой да клечи до плувния басейн. Нисък и широкоплещест. Мъж. Държеше автомат. Докато го дебнеше откъм гърба, чу как шепне в микрофона на радиопредавателя си.
— Имаш ли още вода? Моята свърши. — Замълча за няколко секунди, после ядно каза: — Разбирам, Франк, но не си взех две бутилки като тебе.
Тя направи крачка вляво, спусна се напред и заби меча в тила му. Мъжът падна по очи като заклано добиче. Единствено оръжието му изтрака на асфалта. Мая се наведе и смъкна слушалките от главата на мъртвеца. Чу други гласове да си шепнат.