Пустините и планините се изнизваха покрай тях като прекрасен сън, изпълнен с широта и свобода. Реалността не беше част от американския пейзаж: тя можеше да се открие единствено в големите товарни камиони, които се носеха по магистралите и превозваха бензин, трупи или стотици изплашени прасета, които провираха зурлите си през пролуките на някое ремарке.
Холис караше, а Мая използваше сателитния си телефон и лаптопа, за да сърфира из нета. Откри Липата в един чатрум и му обясни завоалирано къде отива. Френският арлекин беше установил контакт с новите общности, които се сформираха в Америка, Европа и Азия — главно от млади хора, които се опълчваха срещу Голямата машина. Една от тези групи се срещаше в един апокрифен сайт, наречен Щутгарт Соушъл Клъб. Въпреки че нито един от тези хакери не живееше в Щутгарт, клубът скриваше истинската им самоличност и им даваше възможност за незабавна комуникация. Липата им беше казал, че спешно се нуждае да разбере всичко за изследователския център на фондация „Евъргрийн“ в Пърчейз, Ню Йорк.
Отначало от клуба изпратиха на Мая вестникарски статии за фондация „Евъргрийн“. След няколко часа членовете му започнаха да проникват в корпоративни и правителствени бази данни. Един испански хакер, Херкулес, проникна в компютъра на фирмата, която беше проектирала изследователския център, и на екрана на Мая започнаха да се появяват електронни чертежи.
— Центърът е голям и се намира в предградията — каза Мая, докато преглеждаше информацията. — Има четири големи сгради, построени под формата на правоъгълник. По средата има сграда без прозорци.
— Как стои въпросът с охраната?
— Прилича на модерен замък. Има триметрови стени. Охранителни камери.
— Ние пък имаме едно преимущество. Обзалагам се, че Табулата е толкова горда й самодоволна, че не очаква да я нападнат. Има ли начин да влезем, без да включим всички аларми?
— Сградата, която е проектирана за провеждането на генетични изследвания, има четири нива под земята. Има водопроводни тръби, електрически кабели и вентилационни шахти, разположени в подземни тунели. Една от шахтите за поддръжка на вентилационната система е на два метра извън оградата.
— Звучи обещаващо.
— Ще ни трябват инструменти за взлом.
Холис пъхна ново сиди и от колоните гръмна денс музика.
— Няма проблем! — извика той и музиката ги тласна напред към безкрайната шир.
55.
Когато донесоха тялото на Гейбриъл в изследователския център, беше почти полунощ. Един от охранителите потропа на вратата на доктор Ричардсън в административния център и му каза бързо да се облече. После го поведе към сградата в центъра на правоъгълния двор. Беше студена есенна вечер, небето беше ясно. Гробницата светеше отвътре и сякаш плуваше в мрака.
Скоро пристигнаха две коли: линейка и черен пътнически ван. Доктор Ричардсън и придружителят му тръгнаха след тях, като опечалени роднини след погребален кортеж. Колите спряха пред сградата за генетични изследвания и двама служители на фондацията слязоха от вана заедно с една афроамериканка. По-младият се представи като Денис Причет. Отговарял за предаването и не желаел да има никакви проблеми. По-възрастният имаше стърчаща коса и подпухналото лице на човек, който води разгулен живот. Причет го наричаше Пастира, сякаш нямаше друго име. На лявото рамо на Пастира висеше метален тубус, в който носеше ножницата с японския си меч.
Младата чернокожа не откъсваше очи от доктор Ричардсън, но той избягваше погледа й. Долавяше, че тя е пленничка, но нямаше силата да я спаси. Ако прошепнеше: „Моля, помогнете ми“, щеше да му се наложи да признае собственото си пленничество… и малодушието си.
Причет отвори задната врата на линейката. Гейбриъл Кориган бе вързан за носилката с дебели брезентови каиши, с каквито връзват буйстващи пациенти в спешното отделение на болниците. Беше в безсъзнание. Докато вадеха носилката от линейката, главата му се люшкаше.
Младата жена се опита да се приближи до Гейбриъл, но Пастира я сграбчи за ръката и я спря.
— Стига вече. Трябва да го вкараме вътре.
Още откакто случайно беше прочел лабораторния доклад за хибридните животни, Ричардсън изгаряше от желание да види свръх секретната сграда за генетични изследвания. В лабораториите на партера обаче нямаше нищо впечатляващо. Флуоресцентни лампи на тавана. Хладилници и маси за експерименти. Електронен микроскоп. Миришеше на приют за кучета, но Ричардсън не можа да види никакви опитни животни — и определено нищо, което да може да бъде наречено „снадка“. Пастира отведе младата жена по коридора, а Гейбриъл беше вкаран в една празна стая.