— Нещо друго?
— Друго не ни трябва. Да се махаме.
Гейбриъл понесе Мая към аварийния изход в края на тунела. Холис запали газовата горелка, нагласи съскащия син пламък и я хвърли зад гърба си. Влязоха във втория тунел. След няколко секунди се чу високо пукане и напорът на разширения въздух отвори с трясък вратата на аварийния изход.
Когато Мая отново отвори очи, се изкачваха по аварийната стълба. Чу се силна експлозия, сякаш голяма бомба беше улучила сградата. Ударната вълна се разрасна и те се свиха в мрака. След малко Холис запали фенера. Мая ту бълнуваше, ту се свестяваше. Спомни си гласа на Гейбриъл и въжето, вързано около раменете й, когато я издърпаха през вентилационната тръба. Как лежеше по гръб на мократа трева и гледаше звездите. Чу нови експлозии и воя на полицейска сирена, но това вече нямаше значение. Знаеше, че кръвта й изтича, чувстваше се така, сякаш животът й се просмуква в студената трева.
— Чуваш ли ме? — попита Гейбриъл. — Мая?
Искаше да му отговори — да му каже нещо за сбогом, — но някой беше откраднал гласа й. Черна течност започна да се събира покрай очите й и да се разпростира и потъмнява, като капка мастило в чаша бистра вода.
60.
Беше шест сутринта. Нейтан Бун погледна небето над изследователския център и видя мъглив слънчев лъч. Целият беше в сажди. Пожарът в тунелите уж беше овладян, но черният дим с остра миризма на химикали продължаваше да излиза от тръбите. Все едно земята гореше.
Пожарни и полицейски коли се бяха струпали около карето. През нощта проблясващите им червени светлини изглеждаха ярки и властни.
Сега, рано сутринта, проблясваха съвсем слабо. Брезентови маркучи се виеха от пожарните коли към вентилационните шахти — някои още вкарваха вода долу. Пожарникари с почернели лица пиеха кафе от термоси.
Преди два часа Бун беше направил генерална преценка. Експлозията в тунелите и предизвиканото от нея прекъсване на захранването бяха нанесли щети на всички сгради. Квантовият компютър беше изключил и част от механизма беше унищожена. Един млад компютърен специалист беше преценил, че ще им трябват от девет месеца до една година, за да тръгне отново всичко. Мазетата бяха наводнени. Всички лаборатории и офиси бяха почернели от сажди. Компютъризираният хладилник в лабораторията за генетични изследвания беше спрял и няколко експеримента със снадки се бяха провалили.
Бун не го беше грижа за разрушенията. Ако питаха него, и всичките сгради да се бяха сринали, пак нямаше значение. Истинската беда беше, че един арлекин и един странник бяха оставени да избягат.
Възможността да започне незабавно търсене беше опропастена от един пазач на минимална заплата — беше се паникьосал и се беше обадил на полицията и пожарната. Братството имаше влияние по целия свят, но Бун не можеше да се наложи над командата местни огнеборци, решени да си свършат работата. Докато пожарникарите пълнеха тунелите с вода, той помогна на генерал Наш и Майкъл Кориган да напуснат центъра, охранявани от конвой. След това се погрижи никой да не открие тялото на Пастира и тримата наемници в административния център.
— Господин Бун? Извинете, господин Бун…
Той се обърна и видя капитана на пожарникарите, някой си Върнън Макгий. Набитият дребен капитан беше в карето от полунощ, но продължаваше да кипи от енергия — беше си направо жизнерадостен. Бун реши, че на провинциалните огнеборци им е писнало да проверяват пожарни кранове и да свалят котки от дърветата.
— Мисля, че сме готови да започнем с инспекцията.
— Какво искате да кажете?
— Пожарът е погасен, но ще минат няколко часа, докато успеем да влезем в тунелите по поддръжката. Сега трябва да вляза във всяка сграда и да проверя структурните поражения.
— Невъзможно. Както вече ви казах, персоналът се занимава със свръх секретни изследвания на правителствено ниво. Влизането в почти всяка стая изисква специално разрешение.
Капитан Макгий се залюля лекичко на токовете на ботушите си.
— Изобщо не ме интересува. Аз съм капитан от пожарната и това е моят район. Имам правото да вляза във всяка от тези сгради в името на обществената безопасност. Можете да ми дадете придружители, ако желаете.
Бун стисна зъби. Макгий тръгна при хората си. Вероятно пожарникарите можеха да инспектират. Защо не? Труповете вече бяха в чували и натоварени в един ван. По-късно щяха да ги откарат в Бруклин, където един услужлив собственик на погребално бюро щеше да ги кремира и да разпръсне пепелта им в морето.