— Не.
— Някакви съдебни дела?
— Разбира се, че не.
— Ами приятелки? — Тя се втренчи в него. — Някоя богата? Някоя омъжена?
— Излязох с момичето, с което се запознах на празненството ти. Андреа…
— Андреа Скофийлд? Баща й има четири винарски изби в Напа Вали. — Маги се разсмя. — Това ще да е. Дан Скофийлд те проверява дали ставаш.
— Возих я с мотора няколко пъти.
— Не се тревожи, Гейбриъл. Ще говоря с Дан и ще му кажа да не я пази толкова. А сега изчезвай. Трябва да се подготвя за едно изслушване.
Гейбриъл вървеше през подземния гараж. Беше изпълнен със страх и подозрение. Ами ако някой го наблюдаваше точно в този момент? Двамата мъже в пикапа? Жената с куфарчето, която вървеше към асансьорите? Бръкна в куриерската си чанта и напипа гаечния ключ. Ако се наложеше, можеше да го използва като оръжие.
Родителите му щяха да побягнат още щом чуеха, че някой разпитва за тях. Но той живееше в Лос Анжелис вече пет години и никой не беше тропал по вратата му. Може би трябваше да послуша съвета на Маги: да иде в колеж и да си намери истинска работа. Ако си свързан с Мрежата, животът ти става по-съдържателен.
Докато палеше мотора, приказката на майка му се върна с цялата си успокоителна сила. Двамата с Майкъл бяха изгубените принцове, предрешени в дрипи, но находчиви и смели. Избръмча по рампата към изхода и се вля в движението, като рязко изпревари един пикап. Втора скорост. Трета скорост. По-бързо. Отново беше в движение, винаги в движение, малка искрица разум, заобиколена от машини.
5.
Майкъл Кориган вярваше, че светът е бойно поле и войната никога не секва.
Тази война включваше високотехнологичните военни кампании, организирани от Америка и съюзниците й, но съществуваха и по-малки конфликти между страни от Третия свят и прояви на геноцид спрямо различни племена, раси и религии. Имаше бомбени терористични атентати и убийства, шантави снайперисти, които избиваха хора по шантави причини, улични банди и недоволни учени, които изпращаха антракс на непознати. Имигранти от южните страни се изливаха през границите на северните страни и носеха ужасни нови вируси и бактерии, които разяждаха плътта. Природата беше толкова раздразнена от пренаселването и замърсяването, че се отбраняваше със суша и урагани. Ледената покривка на полюса се топеше и морето се издигаше, а озоновият слой се разкъсваше от самолетите. Понякога Майкъл губеше представа за конкретната заплаха, но се пазеше от най-голямата опасност. Войната никога нямаше да свърши. Ставаше все по-голяма и се разпространяваше все по-широко, като подмолно взимаше жертвите си.
Майкъл живееше на осмия етаж на един небостъргач в западен Лос Анжелис. Трябваха му четири часа, за да обзаведе жилището. В деня, в който подписа договора за наем, отиде до един огромен магазин за мебели на Венис Булевард и си купи от предложените готови комбинации на всекидневни, спални и работен кабинет. Предложи да наеме също такъв апартамент в същата сграда и на брат си, но Гейбриъл отказа. Поради някаква шантава причина брат му предпочиташе да живее в може би най-грозната къща в Лос Анжелис и да диша мръсните газове от магистралата.
Ако излезеше на малкото балконче, можеше да види Тихия океан в далечината, но за него гледката беше без значение и обикновено държеше завесите спуснати. След като се обади на Гейбриъл, си направи кафе, изяде едно протеиново блокче и започна да звъни на инвеститорските компании за недвижимо имущество в Ню Йорк. Заради тричасовата разлика във времето те вече работеха в офисите си, докато той се разхождаше из всекидневната по бельо.
— Томи! Майкъл е! Получи ли предложението ми? Какво мислиш? Какво казва консултативният комитет за заема?
Обикновено консултативните комитети бяха страхливи или глупави, но това не бива да те спира. За пет години Майкъл беше намерил достатъчно инвеститори, за да купи две офис сгради, и му предстоеше сключването на сделка за трета — на Уилшир Булевард. Сега очакваше „не“-то и вече беше подготвил контра аргументите си.
Към осем отвори гардероба и си избра сиви панталони и тъмносин блейзър. Докато връзваше червената копринена вратовръзка, се разхождаше из апартамента от един телевизор на следващия. Пожари и страшният вятър Санта Ана бяха акцентите на сутринта. Пожарът в Малибу заплашваше дома на баскетболна звезда. Друг пожар излизаше извън контрол източно от планините и телевизионният екран показваше как хората тъпчат албуми и дрехи в колите си.