— Мама каза, че ще умре днес.
— А докторът какво каза?
— Излязъл е да вечеря.
Някой от бейзболистите беше отбелязал точка, защото тълпата го аплодираше.
— Ами намери го! — изкрещя Майкъл.
— Решила е. Мисля, че е напълно възможно. Ела колкото се може по-бързо.
Гейбриъл затвори телефона и се върна в стаята на майка си. Още веднъж взе ръката й, но минаха няколко минути, преди тя да отвори очи.
— Майкъл дойде ли?
— Обадих му се. На път е.
— Мислех си за семейство Лесли…
Никога не беше чувал за това семейство. Понякога майка му споменаваше различни хора и разказваше различни истории, но Майкъл беше прав — това бяха пълни безсмислици.
— Кои са семейство Лесли?
— Приятели от колежа. Бяха на сватбата. Когато с баща ти отидохме на меден месец, ги оставихме в апартамента ни в Минеаполис. Техния го боядисваха… — Госпожа Кориган затвори здраво очи, сякаш се опитваше да види нещо. — Когато се върнахме от медения месец, там имаше полиция. Някакви мъже бяха нахлули в апартамента през нощта и бяха застреляли приятелите ни, докато спели в нашето легло. Искали са да убият нас, но са убили тях по погрешка.
— Искали са да ви убият? — Гейбриъл се опита да говори спокойно. Не искаше да я стресне и да прекъсне разговора. — Хванаха ли убийците?
— Баща ти ме накара да се кача в колата и когато потеглихме, ми каза кой е всъщност…
— Какво искаш да кажеш?
Но тя отново се отнесе, потъна обратно в пълния със сенки свят, който се намираше някъде по средата между тук и отвъд. Гейбриъл продължи да държи ръката й. Тя си почива малко, после се събуди, и зададе същия въпрос.
— Майкъл тук ли е? Майкъл ще дойде ли?
Доктор Чатърджи се върна в хосписа в осем часа, а Майкъл се появи няколко минути след него. Както винаги кипеше от енергия. Всички застанаха на регистратурата, докато Майкъл се опитваше да разбере какво става.
— Майка ми казва, че ще умре.
Чатърджи беше учтив и дребен, с бяла престилка. Разгледа картона на майка му, за да покаже, че е съпричастен към проблема.
— Болните от рак често говорят такива работи, господин Кориган.
— Какви са фактите?
Лекарят си записа нещо.
— Може да умре след няколко седмици или след няколко дни. Невъзможно е да се каже.
— Става дума за довечера.
— Жизнените й показатели не са се променили.
Майкъл се обърна и тръгна нагоре по стълбите. Гейбриъл го последва. На стълбището бяха само двамата. Никой не можеше да ги чуе.
— Нарече те господин Кориган.
— Да.
— Откога си започнал да използваш истинското си име?
Майкъл спря на площадката.
— От една година. Просто не съм ти казал. Вече имам социално-осигурителен номер и плащам данъци. Ще се сдобия напълно легално с новата си сграда на Уилшир Булевард.
— Но ти си в Мрежата.
— Аз съм Майкъл Кориган, а ти си Гейбриъл Кориган. Това сме вие.
— Знаеш какво казваше татко…
— До дяволите, Гейб! Не може да говорим все едно и съща. Баща ни беше луд. И мама беше толкова слаба, че се примиряваше с това.
— Тогава защо онези мъже ни нападнаха и изгориха къщата?
— Заради баща ни. Вероятно е извършил някакво престъпление. Не сме виновни за нищо.
— Но Мрежата…
— Мрежата е модерен живот. Всеки трябва да го приеме. — Майкъл тупна Гейбриъл по рамото. — Ти си ми брат, нали? Но си и най-добрият ми приятел. Правя го заради драма ни. Кълна се. Не можем да се крием като хлебарки, да се завираме по дупките, щом някой светне лампата.
Влязоха в стаята и застанаха от двете страни на леглото. Гейбриъл докосна ръката на майка им. Сякаш цялата кръв беше изтекла от тялото й.
— Събуди се — тихо каза той. — Майкъл дойде.
Тя отвори очи и се усмихна, като видя двамата си синове.
— Сънувах ви. Сънувах ви и двамата.
— Как си? — попита Майкъл. От резкия му тон личеше, че е разтревожен, но Гейбриъл знаеше, че никога няма да го покаже. Вместо да приеме слабостта, той винаги натискаше докрай. — Изглеждаш по-добре.
— О, Майкъл… — Тя се усмихна уморено, сякаш току-що беше оставил кални стъпки по пода. — Моля те, не се дръж така. Не и тази вечер. Трябва да ви разкажа за баща ви.
— Чували сме всички истории — отвърна Майкъл. — Да не започваме пак тази вечер. Става ли? Трябва да поговорим с лекаря и да се погрижим да ти е удобно.