Настигна колите след около километър. Два вана без номера и два джипа с невадска регистрация. И четирите коли бяха с тъмни стъкла и беше невъзможно да се види кой седи вътре. Майкъл не беше променил начина си на каране — изглежда, не виждаше какво става. Изведнъж единият джип задмина Майкъл отляво и го засече, а другият се залепи отзад.
Четиримата шофьори явно имаха връзка — прегрупираха се и се подготвяха за действие.
Майкъл се престрои, за да се отклони по магистралата за Сан Диего, и Гейбриъл се плъзна в дясното платно. Всички вече се движеха толкова бързо, че светлините се стрелкаха като мълнии. Накланяне на завоя. Лека спирачка. Излязоха от разклонението и се насочиха нагоре по склона към Сепултура Пас.
След още един километър джипът пред мерцедеса намали ход, а двата вана минаха отляво и отдясно. Майкъл, приклещен между четирите коли, натисна клаксона и се изнесе вляво, но шофьорът на вана го застъпи и го удари странично. Четирите коли започнаха едновременно да намаляват. Майкъл се опитваше да се измъкне.
Телефонът на Гейбриъл иззвъня, той го включи и чу уплашения глас на Майкъл.
— Гейб! Къде си?
— На сто метра зад теб.
— Загазих. Притискат ме.
— Не спирай. Ще се опитам да те измъкна.
Моторът нацели една дупка и Гейбриъл усети как нещо подскочи в куриерската му торба. Гаечният ключ. И отвертката беше там. Като държеше кормилото с дясната си ръка, той дръпна лепката, бръкна в чантата и извади ключа. Даде газ и се вряза между мерцедеса на брат си и вана в крайното дясно платно.
— Приготви се — каза на брат си. — Зад теб съм.
Приближи до вана и фрасна страничното стъкло с гаечния ключ. То се напука. Гейбриъл замахна втори път и прозорецът се пръсна.
За миг видя шофьора — млад мъж с обица и бръсната глава. Дръпна се, когато Гейбриъл замахна към лицето му. Ванът зави рязко надясно и се удари в мантинелата. Чу се стържене на метал по метал, в мрака се разхвърчаха искри. Продължавай, помисли си Гейбриъл. Не се обръщай. И последва брат си към изхода от магистралата.
7.
Четирите коли продължиха по магистралата, но Майкъл караше така, сякаш още го преследват. Гейбриъл го последва по стръмния път нагоре през каньона, към натруфените имения, кацнали на тънки метални пилони. След няколко резки завоя се озоваха на хълмовете над долината Сан Фернандо. Майкъл спря на паркинга пред една дъсчена църква. По асфалта се валяха празни бутилки и кутии от бира.
Гейбриъл свали шлема си. Брат му слезе от колата. Изглеждаше уморен и ядосан.
— Това е Табулата — каза Гейбриъл. — Знаели са, че мама умира и че ще идем в хосписа. Чакали са ни и са решили да пипнат първо теб.
— Тези хора не съществуват. Никога не са съществували.
— Стига, Майкъл, нали се опитваха да те избутат от пътя.
— Нищо не разбираш. — Майкъл ритна една празна кутия от бира. — Помниш ли, когато купих първата сграда на Мелроуз Авеню? Откъде мислиш, че взех парите?
— Каза, че били от инвеститори от Източния бряг.
— От хора, които не обичат да си плащат данъците. Имат много пари, които не могат да вложат в банкови сметки. По-голямата част от финансирането идваше от един мафиот във Филаделфия — Винсънт Торели.
— Защо въртиш бизнес с такъв човек?
— А какво да направя? — Майкъл го изгледа предизвикателно. — Банката отказа да ми даде заем. Не използвах истинското си име. Затова взех в брой от Торели и купих сградата. Преди година видях по новините, че Торели бил убит пред някакво казино в Атлантик Сити. Когато никой от семейството или приятелите му не ме потърси, престанах да пращам парите от наема в една пощенска кутия във Филаделфия. Винсънт имаше много тайни. Реших, че не е казал на никого за инвестицията си в Лос Анжелис.
— И сега са те открили.
— Мисля, че точно това е станало. Не са странници и нямат нищо общо с шантавите истории на мама. Обикновени мафиоти, които се опитват да си върнат парите.
Гейбриъл въздъхна. Ако погледнеше на изток, можеше да види долината Сан Фернандо. Изкривени от потрепващия мръсен въздух, уличните лампи долу светеха с бледа оранжева светлина. В момента единственото, което му се искаше да направи, беше да скочи на мотора и да се засили към пустинята, към някое пусто място, където да може да вижда звездите, докато фарът отпред се стрелка из прахоляка. Загубен. За да загуби. Би дал всичко да загуби миналото си, чувството, че е пленник в огромен затвор.