В Мюнхен спря една пакистанка на гарата и взе адреса на магазин за ислямски дрехи. Изкушаваше се да се покрие цялата със синя бурка, каквито носеха афганистанките, но чувалестата дреха щеше да й пречи да си служи с оръжия. Накрая си купи черен чадор, за да скрие западните си дрехи, и тъмни очила. На гарата унищожи английските си документи за самоличност и извади резервния си паспорт, с който се превърна в Гретхен Вос, студентка по медицина с баща немец и майка иранка.
Пътуването със самолет беше опасно, затова взе влак до Париж, отиде до спирка Галиени Метро и взе дневното разписание на автобусите до Англия. Автобусът беше пълен с имигранти от Сенегал и Северна Африка, влачеха чанти със стари дрехи. Когато автобусът стигна до Ламанша, всички слязоха да се разходят из огромния ферибот. Британските туристи си купуваха безмитен алкохол и тъпчеха монети в игралните автомати. Мая се загледа в някаква комедия по телевизията. Животът беше нормален — почти скучен — когато си гражданин. Изглежда, тези хора не осъзнаваха, или пък не си даваха сметка, че Голямата машина ги наблюдава.
Във Великобритания имаше четири милиона наблюдателни камери — по една на всеки петнайсет души. Тръна й беше казал, че всеки средностатистически гражданин, който работи в Лондон, се заснема от триста различни камери всеки ден. Когато въведе камерите, правителството разлепи плакати, които разгласяваха на всички, че са В БЕЗОПАСНОСТ ПОД ЗОРКОТО ОКО, под закрилата на новите антитерористични закони. Другите индустриални страни последваха примера на Великобритания.
Мая се чудеше дали гражданите умишлено се правят, че не виждат намесата в личния им живот. Повечето май наистина вярваха, че камерите ги пазят от престъпници и терористи. Смятаха, че все още са анонимни, когато си вървят по улицата. Малцина разбираха силата на новите програми за сканиране на лица — че в мига, в който лицето ти бива заснето от наблюдателна камера, може да бъде превърнато в снимка, по-голяма, по-ярка и по-контрастна от снимката в паспорта ти.
Сканиращите програми идентифицираха конкретни лица, но правителството можеше да използва камерите и за да засича необичайно поведение. Тези така наречени „програми — сенки“ вече се използваха в Лас Вегас и Чикаго. Компютър анализираше на секундата образите, заснети от камерите, и вдигаше тревога в полицията, ако някой остави пакет пред обществена сграда или паркира в аварийното платно на магистралата. Сянката забелязваше всеки, който се разхожда из града и разглежда света, вместо да търчи с наведена глава към службата. Французите си имаха име за тези любопитни хора — flaneura, — но що се отнася до Голямата машина, всеки минувач, който висеше по ъглите или се опираше да зяпа строежите, мигновено ставаше подозрителен. За секунди цветните снимки на тези хора се изпращат на полицията.
За разлика от британското правителство, Табулата не беше спъвана от ограничения или държавни служители. Организацията беше сравнително малка и добре финансирана. Компютърният й център в Лондон можеше да хакне всяка наблюдателна система и да прерови образите с мощна сканираща програма. За щастие в Северна Америка и Европа имаше толкова много наблюдателни камери, че Табулата беше затрупана с информация. Дори и да получеха пълно съвпадение на някой от образите в базата си данни, не можеха да реагират достатъчно бързо и да пристигнат на дадена гара или във фоайето на хотел. Никога не спирай, това й повтаряше Тръна. Не могат да те хванат, ако се движиш непрекъснато.
Опасността идваше от някакво повтарящо се действие, което показва как арлекинът поема ежедневно по предсказуем маршрут до определено място. Скенерът, който обработваше лицата, в крайна сметка щеше да открие модела, след което Табулата щеше да организира засада. Тръна винаги бягаше от ситуации, които наричаше „канали“ или „задънени каньони“. Канал беше, когато трябва да минеш по определен маршрут и властите те наблюдават. Задънен каньон бяха канали, които водят до място без изход — като самолет или стая за разпити на имиграционните служби. Табулата ги превъзхождаше с пари и технология. Арлекините бяха оцелели благодарение на смелостта и способността си да развиват случайността.