— Знам програмата ви, доктор Ричардсън. Проверих я, преди да дойда. Утре нямате часове.
— Пуснете ме, ако обичате.
Бун го пусна.
— Няма да ви принуждавам да се качите в колата и да дойдете в Ню Йорк. Изобщо нямам такова намерение. Но ако решите да се държите неразумно, трябва да се подготвите за някакви негативни последствия. А аз вечно ще съжалявам, че толкова умен човек е направил погрешен избор.
Като боец, който е доставил съобщение, Бун бързо се извърна и тръгна към джипа. Доктор Ричардсън се почувства така, сякаш го бяха ударили в корема. За какво говореше този човек? Негативни последствия!
— Момент, господин Бун. Моля ви…
Бун спря до бордюра. Вече беше тъмно и Ричардсън не виждаше лицето му.
— Ако отида в изследователския център, къде ще отседна?
— Имаме много удобни служебни апартаменти.
— И ще се прибера до утре следобед?
— Естествено, че ще се приберете. — В гласа на Бун като че ли прозвуча насмешка.
10.
Доктор Ричардсън събра най-необходимото в един сак. Нейтан Бун го чакаше долу във фоайето. Тръгнаха веднага и се отправиха на юг към Ню Йорк. Когато влязоха в Уестчестър Каунти, близо до град Пърчейз, Бун отби по някакъв двулентов път. Джипът минаваше покрай скъпи имения. По моравите растяха бял дъб и кленове, тревата беше покрита с есенни листа.
Малко след осем Бун зави по една покрита с чакъл алея и спря пред входа на ограден с висок зид двор. Дискретна табела ги уведомяваше, че са пристигнали в изследователски център на фондация „Евъргрийн“. Пазачът в будката позна Бун и отвори вратата.
Спряха на малък паркинг, заобиколен от борове, и слязоха. Пет големи сгради запълваха двора: четири от стомана и стъкло в четирите края, всяка свързана с останалите със затворен пасаж на нивото на втория етаж, и пета, в центъра на правоъгълника, без прозорци, облицована с бял мрамор. Доктор Ричардсън се сети за Кааба, мюсюлманското светилище в Мека, където пазеха тайнствения черен камък, който Авраам бил получил от ангела.
— Това е библиотеката на фондацията — каза Бун и посочи сградата в северния край на четириъгълника. — По посока на часовниковата стрелка следва центърът за генни изследвания, центърът за компютърни изследвания и административният център.
— А бялата сграда в средата?
— Това е изследователски център по неврологична кибернетика. Построиха го миналата година.
Бун поведе Ричардсън към административния център. Преддверието беше празно, имаше само охранителна камера, монтирана на стената. В дъното на помещението имаше два асансьора. Единият се отвори.
— Наблюдават ли ни?
Бун повдигна рамене.
— Винаги има такава вероятност, докторе.
— Някой сигурно ни наблюдава, защото ни отвориха вратите на асансьора.
— Нося персонален чип, настроен на радиочестота. Наричаме го „защитен чип“. Чипът казва на компютъра, че съм в сградата и се приближавам до асансьора.
Влязоха в кабинката и вратата се плъзна зад тях. Бун махна с ръка към сивата пластина, вградена в стената. Чу се тихо щракване и асансьорът започна да се издига.
— В повечето сгради използват персонални карти.
— Тук малко хора използват карти. — Бун вдигна ръка и Ричардсън видя белег на дясната му китка. — Но всеки с достъп до силно охраняемите зони има защитна връзка, имплантирана под кожата. Имплантът е много по-сигурен и ефективен.
Слязоха на третия етаж и Бун заведе Ричардсън в един апартамент със спалня, баня и всекидневна.
— Тук ще прекарате нощта. Настанете се удобно.
— Какво ме очаква?
— Няма от какво да се тревожите, докторе. Просто искат да говорят с вас.
Бун излезе и вратата тихо изщрака. Това е лудост, помисли си Ричардсън. Държат се с мен като с престъпник. Закрачи нервно, после постепенно гневът му започна да се стопява. Може наистина да беше сбъркал някъде. На онази конференция в Ямайка или нещо друго? Няколко обяда и няколко хотелски стаи, които нямаха нищо общо с изследванията. Откъде бяха разбрали за това? Кой им беше казал? Замисли се за колегите си от университета и реши, че някои от тях му завиждат за успеха.
Вратата се отвори и влезе млад азиатец с дебела папка. Беше облечен в безупречно бяла риза и носеше черна тясна вратовръзка, което му придаваше чист и почтителен вид.