Мая остана сама в салона. Филмът запецна на кадър с лицето на президента на Франция — здрависваше се с американския държавен секретар. Вратата на кабината проскърца и тя се изправи и вдигна пистолета, готова за стрелба. От кабината излезе здравеняк с гола глава и заслиза по стълбите. Също като Мая, и той носеше арлекински меч в метален тубус, преметнат през рамо.
— Не стреляй — каза Липата. — Ще ми съсипеш деня.
Мая свали оръжието.
— Тези хора за теб ли работеха?
— Не, бяха някакви зомбита. Мислех, че никога няма да си тръгнат. Хареса ли ти филмът, Мая? Направих го миналата година, докато живеех в Мадрид.
Липата мина по пътечката и я прегърна. Имаше силни ръце и широки рамене и тя се почувства някак защитена.
— Съжалявам за баща ти — каза Липата. — Беше велик човек. Най-смелият мъж, когото познавах.
— Баща ми каза, че имаш информатор, който работи за Табулата.
— Имам.
Седнаха един до друг и Мая го стисна за ръката.
— Искам да разбереш кой уби баща ми.
— Вече попитах информатора си — отвърна Липата. — Вероятно един американец, Нейтан Бун.
— Как да го открия?
— Убийството на Бун може да почака. Баща ти ми се обади три дни преди да идеш в Прага. Искаше да отидеш в Щатите и да помогнеш на Пастира.
— Помоли ме да го направя. Отказах.
Липата кимна.
— Сега аз те моля. Ще ти купя билет. Можеш да заминеш още довечера.
— Искам да намеря човека, който уби баща ми. Ще го убия и после ще изчезна.
— Преди много години баща ти откри един странник на име Матю Кориган. Живееше в Щатите заедно с жена си и двамата си сина. Когато се разбра, че ги грози опасност, баща ти даде на Кориган един куфар с пари и меча на Врабеца. Получил го, когато помогнал на годеницата на Врабеца да напусне Япония.
Мая беше впечатлена. Меч, използван от прочут арлекин като Врабеца, беше много ценен. Но баща й беше направил верния избор. Само странник можеше да се възползва изцяло от силата на талисмана.
— Баща ми каза, че семейство Кориган минало в нелегалност.
— Да. Но Табулата ги е открила в Южна Дакота. Чухме, че наемниците й избили всички, но явно майката и синовете са успели да избягат. Дълго от тях нямаше и следа, но после един от братята, Майкъл Кориган, пусна истинското си име в Голямата машина.
— Синовете знаят ли дали могат да преминават?
— Едва ли. Табулата възнамерява да залови и двамата и да ги превърне в странници.
— Не може да е вярно, Липа. Табулата никога не е правила подобно нещо.
Французинът рязко се изправи и се извиси над Мая.
— Нашите врагове са разработили нещо, наречено „квантов компютър“. Направили са важно откритие с помощта му, но информаторът ни няма достъп до тази информация. Каквото и да са разбрали, накарало ги е да променят стратегията си. Вместо да убиват странници, те искат да използват силата им.
— Пастира трябва да направи нещо.
— Пастира никога не е бил голям воин, Мая. Колкото пъти съм го виждал, все говори за някаква нова схема за правене на пари. Мислех аз да замина за Щатите, но Табулата знае прекалено много за мен. Никой не може да открие Блажената майка. Изключила е всякакви канали за връзка. Все още разполагаме с няколко надеждни наемници, но те не са в състояние да се справят с подобен проблем. Някой трябва да намери двамата братя, преди да са ги заловили.
Мая стана и тръгна към екрана.
— Убих човек в Прага, но това беше само началото на кошмара. Когато се върнах в апартамента на баща ми, го видях да лежи проснат на пода в спалнята. Едвам можах да го позная — добре че бяха старите белези от нож по ръцете му. Някакво животно беше обезобразило тялото му.
— Изследователски екип на Табулата създава генетично променени животни. Учените ги наричат „сплитки“, защото срязват и снаждат различни нишки ДНК. Сигурно са използвали такова животно срещу баща ти. — Огромните ръце на Липата се свиха в юмруци, сякаш се изправяше срещу враговете. — Табулата се сдобива със сила, без да помисли за последствията. Единственият начин да ги победим, е като открием Майкъл и Гейбриъл Кориган.
— Хич не ми пука за странниците. Баща ми казваше, че повечето странници дори не ни харесвали. Те се понасят към други светове, а ние сме хванати в капана на този, и то завинаги.
— Ти си дъщеря на Тръна, Мая. Как можеш да откажеш последната му молба.