— Да. Някои хора имат способността да излъчват нервната си енергия извън телата си. Това е генетична аномалия, която се предава от родител на дете.
— И къде отива тази енергия?
Кенард Наш размърда пръсти под масата. Втренчи се в Ричардсън. Няколко секунди погледът му леко се местеше, проучваше лицето на доктора.
— Както е отбелязано и в докладите ни, те отиват в друго измерение и после се връщат.
— Това е невъзможно.
На генерала явно му стана забавно.
— О, за другите измерения знаем от години. Те са в основата на модерната квантова теория. Винаги сме имали математическото доказателство, но не и средство да осъществим пътуването. С изненада открихме, че тези хора го правят от векове.
— Трябва да разпространите тази информация. Учени по цял свят ще започнат да експериментират, за да докажат това откритие.
— Точно това не искаме да правим. Страната е под заплахата на терористични и подривни действия. Фондацията и приятелите ни по цял свят са разтревожени, че определена група хора може да използва силата на странниците, за да унищожи икономическата ни система. Странниците обикновено са с противообществени настроения.
— Трябва ви още информация за теза хора.
— Именно затова подготвяме нов изследователски проект тук, в центъра. В момента подготвяме оборудването и търсим странник, който да иска да ни сътрудничи. Вероятно ще се сдобием с двама братя. Нуждаем се от невролог с вашия опит, който да им имплантира сензори в мозъка. Тогава с помощта на квантовия си компютър ще можем да проследим къде отива енергията.
— В другите измерения?
— Да. Как стига там и как се връща. Квантовият компютър ще ни позволи да проследим точно какво се случва. Няма нужда да знаете как работи компютърът, докторе. Трябва само да поставите сензорите и да изпратите нашите странници по пътя им. — Генерал Наш вдигна ръце, сякаш призоваваше Господ. — На ръба на велико откритие сме, откритие, което ще промени цивилизацията ни. Няма нужда да ви казвам колко вълнуващо е всичко това. За мен ще е чест, ако се присъедините към екипа ни.
— И всичко ще бъде секретно?
— Първоначално. С оглед на сигурността ще се преместите в изследователския ни център и ще използвате нашия персонал. Ако успеем, ще ви позволим да публикувате резултатите от изследването. Доказването на съществуването на различни светове автоматично означава Нобелова награда, но и сам виждате, че това е нещо много повече. Ще бъде откритие равно на откритието на Айнщайн.
— А ако не успеем? — попита Ричардсън.
— Мерките ни за сигурност ще ни пазят от любопитството на медиите. Ако експериментът се окаже неуспешен, няма нужда никой да научава за него. Странниците могат пак да си останат само легенда без научно потвърждение.
Мозъкът на Ричардсън стана целият червен — той анализираше възможностите.
— Мисля, че ще ми е много по-удобно да работя в Йейл.
— Знам как се процедира в повечето университетски лаборатории — каза Наш. — Принудени сте да докладвате на надзорните комитети и да затъвате в бумащина. Ако ви дотрябва някакво оборудване, то ще бъде доставено в лабораторията ви до четирийсет и осем часа. Не се тревожете за разходите. Ние поемаме всичко, плюс това желаем да ви изплатим значителен хонорар за вашия личен принос.
— В университета трябва да попълвам по три формуляра за кутия с епруветки.
— Подобни глупости са чиста загуба на интелект и творчески потенциал. Ние ще ви осигурим всичко, от което имате нужда, за да направите важно откритие.
Ричардсън се отпусна. По челния му лоб се появиха малки розови петънца.
— Всичко това е много изкусително…
— Подложени сме на натиск, докторе. Боя се, че трябва да решите още сега. Ако се колебаете, ще потърсим друг учен. Мисля, че колегата ви Марк Бийчър фигурираше в списъка.
— Бийчър няма клиничен опит — отвърна Ричардсън. — Трябва ви невролог, който има опит и на неврохирург. Кой друг имате предвид?
— Дейвид Шапиро от Харвард. Изглежда, прави важни експерименти с мозъчната кора.
— Да, но с животни. — Ричардсън демонстрираше неохота, но мозъкът му беше много активен. — Предполагам, че аз съм най-подходящият за този проект.
— Чудесно! Знаех, че можем да разчитаме на вас. Върнете се в Ню Хейвън и си уредете няколко месеца отпуска от университета. Ще откриете, че фондация „Евъргрийн“ има контакти на високо ниво в университета, така че отсъствието ви няма да е проблем. Лорънс Такава е вашата свръзка. — Генерал Наш се изправи и стисна ръката на Ричардсън. — Ще променим света завинаги, докторе. И вие лично ще допринесете за това.