Съсредоточи се, каза си тя. Не можеш да правиш грешки. Пъхна пръста си в изкуствения отпечатък, но самолетът се наклони рязко и тя скъса тънката ципа.
Политна към стената и усети, че й се догади. Имаше само една резервна ципа и ако скъсаше и нея, имаше голяма вероятност да я арестуват още на летището. Табулата вероятно имаше нейни отпечатъци — нали я бяха следили в дизайнерското студио в Лондон. Никак нямаше да им е трудно да вкарат в компютрите на имиграционните власти невярна информация, която да ги алармира при сканирането на отпечатъците. Подозрителен субект. Терористични контакти. Незабавно задържане.
Отвори третата кутийка и изсипа резервния отпечатък във водата. Пръсна лепило върху показалеца си. Пое си дълбоко дъх и протегна ръка.
— Извинете! — Стюардесата чукаше на вратата на тоалетната. — Моля, върнете се незабавно на мястото си.
— Един момент…
— Пилотът включи светлината за затягане на коланите! Според разпоредбите всички пътници трябва да са по местата си!
— Лошо ми е — каза Мая. — Оставете ме за секунда.
По врата й се стичаше пот. Този път си пое бавно дъх, напълни дробовете си докрай, пъхна пръста си в ципата и дръпна ръка от водата. Желатинът лъсна на показалеца й.
Излезе. Стюардесата, възрастна жена, я погледна.
— Не видяхте ли светлината?
— Призля ми — прошепна Мая. — Насмалко да повърна.
Самолетът отново подскочи. Тя седна на мястото си, закопча колана и се подготви психически за битка. Арлекин, който пристига в чужда страна за пръв път, трябваше да бъде посрещнат от местна свръзка, която да му даде оръжие, пари и документи. Мая носеше меча си и ножове, скрити в триножника на камерата. И оръжията, и триножникът бяха изработени в Барселона от каталонски оръжейник, който изпитваше всичко със собствен рентген.
Пастира беше обещал да я чака на летището. Но отново демонстрираше обичайната си некадърност. През трите дни, преди Мая да напусне Лондон, Пастира няколко пъти беше променял мнението си, после изпрати имейл, че бил следен и трябвало да е предпазлив. Бил се свързал с един джоунси и на летището щял да я чака той.
Така наричаха членовете на Пресветата църква на Айзак Ти Джоунс: група афроамериканци, които вярваха, че странникът на име Айзак Джоунс е бил най-големият пророк на земята. Бил обущар и живеел в Арканзас през 80-те години на 19 век. Като повечето странници, и той започнал да проповядва духовни послания и да разпространява идеи, които променили управляващия строй. В Южен Арканзас както черните, така и белите изполичари били под властта на малка групичка влиятелни земевладелци. Пророкът казал на бедните фермери да развалят договорите, които ги държали в икономическа зависимост.
През 1889 Айзак Джоунс несправедливо бил обвинен, че е докоснал бяла жена, която дошла в обущарницата му да си прибере обувките. Бил арестуван от градския шериф и бил линчуван и убит същата нощ от тълпата, която разбила вратата на килията му. Един пътуващ търговец, Закари Голдман, се опитал да спаси Джоунс, убил трима души с револвера на шерифа и още двама с лост. Тълпата обаче го надвила и Голдман бил кастриран и изгорен жив на същата клада, която погълнала и Айзак Джоунс.
Само посветените знаеха истинската история: Закари Голдман бил арлекин — Лъва от Храма — и бил дошъл в Джексън Сити с достатъчно пари, за да подкупи шерифа и да изведе пророка от града. Когато шерифът избягал, Голдман останал в затвора и умрял, докато защитавал странника.
Църквата винаги беше помагала на арлекините, но през последните няколко десетилетия отношенията се бяха променили. Някои джоунсита смятаха, че Голдман не е бил в затвора, а арлекините са променили историята в своя полза. Други бяха убедени, че Църквата е направила толкова много добрини на арлекините, че се е отплатила за делото на Голдман преди много години. Притесняваше ги, че на света има и други странници, защото новите прозрения не биваше да променят учението на техния пророк. Бяха останали само шепа непреклонни джоунсита, сега се наричаха денпита: съкращение от ДНП — Дългът не е платен. Арлекинът беше умрял с пророка по време на мъченичеството му и техен свещен дълг беше да почетат саможертвата.
На летището в Лос Анжелис Мая си взе сака с дрехите, калъфа с камерата и триножника и мина през проверката с германския си паспорт. Контактните лещи и изкуствените отпечатъци свършиха чудесна работа.