— Какво става? — попита тя Пастира. — Кой те следи?
— Ще оставим този разговор за по-късно — отвърна Пастира. — Сега искам да се запознаеш с Боби Джей и Тейт. Донесъл съм ти пари и паспорт. А Боби Джей има грижа за оръжията.
Тейт, по-младият брат, я беше зяпнал. Носеше шушляково долнище и развлечена жарсена фланелка, под която вероятно криеше пистолета си.
— Има същия меч като твоя — каза той на Пастира.
Пастира се усмихна снизходително.
— Няма кой знае какъв смисъл да го разнасяш нагоре-надолу, но пък ти гарантира членство в клуба.
— Колко струва мечът ти? — попита я Боби Джей. — Искаш ли да го продадеш?
Тя се обърна ядосана към Пастира.
— Откъде намери тези отрепки?
— Спокойно. Боби Джей купува и продава всякакви оръжия. Винаги гледа да изкара нещо. Избери си каквото искаш, аз ще го платя и те си отиват.
На масата имаше метален куфар. Пастира го отвори и й показа петте пистолета, подредени върху дунапреновата подложка. Единият беше от черна пластмаса и пълнителят му беше монтиран отгоре.
Пастира вдигна пластмасовото оръжие.
— Виждала ли си такъв? Предизвиква електрически шок. Ще имаш и истински пистолет естествено, но този ти дава възможност да не убиваш.
— Не ме интересува — отвърна Мая.
— Сериозно ти говоря. И аз имам такъв. Ако простреляш някого с пистолет, полицията ще се намеси. Този ти дава по-големи възможности.
— Единствената възможност е да атакуваш или да не атакуваш.
— Е, както искаш…
Пастира се ухили и натисна спусъка. Преди Мая да успее да реагира, две стрелички, свързани с жички, излетяха от цевта и я удариха в гърдите и тя падна. Опита да се изправи, но нов изстрел я прати в безсъзнание.
17.
Генерал Наш се обади на Лорънс в събота сутринта и му каза, че Нейтан Бун ще има видео конферентен разговор с изпълнителния комитет на Братството в четири следобед. Лорънс незабавно тръгна от града към изследователския център в Уетчестър Каунти и даде списък с пропуски на пазача. Мина през кабинета, за да си провери пощата, и после се качи на третия етаж, за да се подготви за срещата.
Наш вече беше набрал командата, която позволяваше на Лорънс да влезе в конферентната зала. Когато Лорънс се приближи до вратата, защитният му чип беше засечен от скенера и ключалката изщрака.
В конферентната зала имаше махагонова маса, кафяви кожени столове и голям колкото стената телевизионен екран. Две видеокамери показваха различни гледни точки на стаята, така че членовете на Братството, които живееха отвъд океана, да могат да наблюдават разговора.
По време на срещите на комитета алкохолът беше забранен, така че Лорънс сложи на масата чаши и бутилки вода. Първата му работа беше да се увери, че видео системата работи. Като използва контролния панел, поставен в единия ъгъл, се свърза с видеокамерата, поставена в един офис под наем в Лос Анжелис. Камерата показваше бюро и празен стол. Бун щеше да седи там, когато започнеше срещата, и да докладва за братята Кориган. След двайсетина минути в долната част на телевизионния екран се появиха четири малки квадратчета и върху контролния панел се изписа, че членове на Братството от Лондон, Токио, Москва и Дубай ще присъстват на срещата.
Лорънс се мъчеше да си придаде усърден и уважителен вид, но се радваше, че в стаята няма никого. Беше уплашен и обичайната му маска не можеше да скрие страха му. Преди седмица Липата му беше изпратил малка видеокамера на батерии — „паяк“. Сега беше в джоба му — бомба с часовников механизъм, която може да избухне всеки момент.
Провери два пъти чашите, за да се увери, че са чисти, после отиде до вратата. Не мога да го направя, помисли си. Прекалено опасно е. Но тялото му отказа да напусне стаята. Лорънс започна да се моли наум. Помогни ми, татко. Не съм толкова смел като теб.
Гневът, който почувства заради собствения си страх, изведнъж надделя над инстинкта му за самосъхранение. Първо изключи камерата, която щеше да се използва по време на разговора, после се наведе и събу обувките си. Бързо стъпи на един от столовете и се качи по средата на масата. Постави паяка в решетката на вентилационната система, увери се, че закрепващите магнити са слепнали с метала, и скочи на пода.
Пет секунди. Осем секунди. Десет секунди. Лорънс включи камерата и започна да намества столовете.