ВЪЗМОЖНОСТИ: Второ ниво.
ЕФЕКТИВНОСТ: Първо ниво.
НАСТОЯЩ СТАТУС: Ликвидиран — хотел «Осака» — 1975.“
Когато му дадоха повече от Познанието и по-голям брой кодове за достъп, откри, че повечето арлекини са били унищожени от наемници на Братството. Вече работеше за силите, които бяха унищожили баща му. Злото го заобикаляше, но като актьор от „Но“, той винаги беше с маска.
Когато Кенард Наш напусна Белия дом, Лорънс го последва и постъпи на работа във фондация „Евъргрийн“. Позволиха му да прочете Зелената, Червената и Синята книга, в които бяха описани странниците и арлекините и накратко се разказваше за Братството. В новата ера Братството отхвърлило бруталния тоталитарен контрол на Сталин и Хитлер и го заменило с по-изтънчената система на паноптикона, изобретена през 18 век от английския философ Джереми Бентам.
— Не е нужно да наблюдаваш всеки, ако всеки вярва, че е наблюдаван — обясни Наш. — Наказанието не е наложително, но неизбежността му трябва да е програмирана в мозъка.
Бентам вярваше, че душата не съществува и че няма друга реалност, освен физичния свят. В сетния си час бе обещал да остави състоянието си на Лондонския университет, ако тялото му бъде мумифицирано, облечено в любимите му дрехи и поставено в стъклен саркофаг. Тялото на философа беше съкровените мощи на Братството и всички ходеха да го видят, когато посещаваха Лондон.
Преди година Лорънс отиде до Амстердам, за да се срещне с един от членовете на екипа на Братството. За един ден отиде и до Лондон и взе такси до Лондонския университет. Влезе откъм Гоуър Стрийт. Беше краят на лятото и беше доста топло. Студентите, по шорти и тениски, седяха на белите мраморни стъпала на Уилкинс Билдинг и Лорънс им завидя на свободата.
Бентам седеше на един стол във витрина от дърво и стъкло при входа на южната галерия. Натъпкан със слама и памук и след това облечен. Главата на философа била запазена в стъклен съд при краката му, но студентите я откраднали, за да играят с нея футбол в двора. Така че сега я нямаше — пазеха я в подземието на университета. Вместо това имаше восъчна отливка. Лицето беше бледо и някак призрачно.
Обикновено човек от охраната седеше в подобна витрина от дърво и стъкло на пет метра от философа. Понякога в израз на уважение към изобретателя на паноптикона членовете на Братството се шегуваха, че не се знае кой е по-мъртъв — Джереми Бентам или покорният зомби, който пази тялото му. Но този следобед пазачът беше изчезнал и Лорънс беше сам в залата. Бавно се приближи до витрината и се загледа във восъчното лице. Френският скулптор, който го беше изваял, си беше свършил работата много добре и леко извитите нагоре устни на Бентам подсказваха, че е доста доволен от прогреса на новото хилядолетие.
След като гледа мумията няколко секунди, Лорънс направи стъпка вляво, за да разгледа малката колекция, представяща живота на Бентам. Погледна надолу и видя нещо надраскано с червен пастел на потъмнялата месингова отливка в долната част на витрината. Овална форма и три прави линии; от проучванията си Лорънс знаеше, че това е арлекинска лютня.
Израз на презрение ли беше? Предизвикателно изявление от страна на противника? Коленичи, за да разгледа надрасканото отблизо, и видя, че една от линиите е стрелка, насочена към Бентам. Знак. Послание. Погледна по коридора към гоблена на стената в дъното. Чу се затръшване на врата някъде в сградата, но никой не се появи.
Направи нещо, помисли си. Това е единственият ти шанс. Вратата на витрината беше заключена с малък месингов катинар. Той го дръпна и го отскубна. Вратата се отвори със скърцане. Той бръкна и претърси външните джобове на черната дреха на Бентам. Нищо. Разкопча палтото и опипа памука, откри вътрешен джоб. Вътре имаше нещо. Картичка. Пощенска картичка. Взе я, прибра я в куфарчето си, затвори стъклената врата и бързо се отдалечи.
След час стоеше в една кръчма близо до Британския музей и разглеждаше картичката от „Ла Палет“, кафене на улица „Сена“ в Париж. Зелена тента. Маси и столове на тротоара. Една от масите беше отбелязана с кръстче, но Лорънс нямаше ни най-малка представа какво означава това. На гърба на картичката някой беше написал на френски: „Когато храмът падна“.
Проучи картичката, когато се върна в Америка, и прекара часове наред в ровене из интернет. Дали някой арлекин не беше оставил картичката като знак, като билет за определено място? Кой храм беше паднал? Сещаше се само за Йерусалимския храм, за свещения кивот. Светинята на всички светини.