Една вечер, докато си беше у дома, изпи цяла бутилка вино и осъзна, че някогашният орден на тамплиерите е свързан с арлекините. Предводителите на тамплиерите бяха арестувани от краля на Франция и изгорени на клада. Кога беше станало това? Включи лаптопа, влезе в интернет и откри веднага. Октомври 1307. Петък, тринайсети.
Имаше два петъка, тринайсети тази година и единият беше след няколко седмици. Лорънс промени плана си за отпуска и отлетя за Париж. Сутринта на тринайсети отиде в „Ла Палет“, облечен с пуловер с шарка на ромбове. Кафето се намираше в една странична уличка с малки арт-галерийки близо до Понт Ньоф. Лорънс седна на една масичка отвън и си поръча кафе със сметана. Беше напрегнат и развълнуван, готов за приключение, но мина цял час и нищо не се случи.
Рагледа картичката още веднъж и забеляза, че кръстчето е върху конкретна маса в крайния десен ъгъл пред ресторанта. Когато двама млади французи си дочетоха вестниците и тръгнаха за работа, се премести на избраната маса и си поръча багета с шунка. Чака до обяд. Един възрастен келнер с бяла риза и черна жилетка се приближи до масата му.
Каза му нещо на френски. Лорънс поклати глава. Сервитьорът опита на английски.
— Чакате ли някого?
— Да.
— И кого по-точно?
— Не знам. Но ще го позная, щом дойде.
Възрастният келнер бръкна под жилетката си, извади мобилен телефон и го подаде на Лорънс. Един басов глас проговори първо на френски, после на немски и накрая на английски.
— Как открихте мястото? — попита гласът.
— Пощенска картичка в джоба на мъртвец.
— Дошли сте на тайна явка. Имаме седем такива по целия свят, където набираме съюзници и се срещаме с наемници. Това е само явка, не означава, че ще бъдеш допуснат.
— Разбирам.
— Кажи ми какво се е случило днес?
— Орденът на тамплиерите е бил унищожен. Но някои оцелели.
— Кои?
— Арлекините. Един от тях бил баща ми. Врабеца.
Тишина. После мъжът тихо се изсмя.
— Баща ти би се радвал на този момент. Той имаше вкус към неочакваното. А ти кой си?
— Лорънс Такава. Работя за фондация „Евъргрийн“.
Отново мълчание.
— А, да — прошепна гласът накрая. — Публичната фасада на групата, която нарича себе си Братството.
— Искам да разбера повече за баща си.
— Защо трябва да ти се доверим?
— Изборът е ваш — отвърна Лорънс. — Ще остана на тази маса още десет минути, после си отивам.
Затвори телефона и зачака той да избухне, но не се случи нищо подобно. След пет минути едър мъж с бръсната глава се появи с бодра крачка по тротоара и спря пред масата му. Носеше през рамо черен метален тубус и Лорънс осъзна, че пред него стои арлекин със скрит меч.
— Едно бренди, ако обичате — каза на сервитьора и пъхна дясната си ръка в джоба на якето си, сякаш се готвеше да извади пистолет. Лорънс се зачуди дали арлекинът няма да го екзекутира незабавно, или ще изчака първо питието си.
— Затварянето на телефона беше решително действие, господин Такава. Хареса ми. Може наистина да сте син на Врабеца.
— Имам снимка на родителите си. Можете да я видите, ако желаете.
— Или пък първо да ви убия.
— Въпрос на избор.
Французинът се усмихна.
— Защо рискувахте живота си, за да се срещнете с мен?
— Искам да разбера защо е умрял баща ми.
— Врабеца беше последният арлекин в Япония. Когато Табулата нае якудза да премахне трима известни странници, той ги защитаваше и ги опази живи почти осем години. Един от странниците беше будистки монах, живееше в един храм в Киото. Якуза изпратиха няколко отряда, за да убият монаха, но убийците все изчезваха. Врабеца ги залавяше и ги посичаше като плевели в градина. За разлика от повечето съвременни арлекини, той предпочиташе да използва меч.
— Какво стана? Как го хванаха?
— Срещнал се с майка ти на една автобусна спирка близо до Токийския университет. Започнали да се виждат и се влюбили. Когато майка ти забременяла, якудза разбрала за връзката им. Отвлекли майка ти и я държали в една банкетна зала в хотел „Осака“. Била вързана и увесена на едно въже. Възнамерявали да я изнасилят. Не можели да убият Врабеца, затова щели да се изгаврят с единствения важен човек в живота му.
Сервитьорът донесе брендито и здравенякът извади ръката си от джоба. Шумът от колите, разговорите около тях бяха заглъхнали. Лорънс чуваше единствено гласа на мъжа.
— Баща ти влязъл в банкетната зала, предрешен като сервитьор. Бръкнал под количката и измъкнал меч и пушка. Някои убил, други ранил. Освободил майка ти и й казал да бяга.