— И тя го послушала?
— Да. Врабеца трябвало да избяга с майка ти, но честта му била накърнена. Обиколил банкетната зала с меча и екзекутирал всички наред. Един от ранените извадил пистолет и го прострелял в гръб. Полицията била подкупена да скрие фактите и вестниците писали, че било гангстерска война.
— Ами странниците?
— Тъй като нямало кой да ги защити, били унищожени за няколко седмици. Един немски арлекин, Тръна, дошъл в Япония, но вече било твърде късно.
— Значи така е станало…
— Дали ти харесва, или не, ти си син на арлекин, а работиш за Табулата. Единственият въпрос е: какво ще направиш?
Когато времето на срещата наближи, страхът отново го обзе. Той заключи вратата на офиса, но всеки с по-високо ниво на достъп — като Кенард Наш — можеше да влезе. В четири без пет извади приемника, който Липата му беше изпратил с паяка, и го включи в юесби порта на лаптопа си. На монитора се появиха размазани червени линии. После изведнъж видя конферентната зала и чу гласове в слушалките.
Кенард Наш стоеше до дългата маса и приветстваше членовете на Братството, които пристигаха за срещата. Някои бяха облечени в екипи за голф — бяха прекарали следобеда в клуба в Уестчестър. Членовете се здрависваха и пускаха шеги, обсъждаха политическата ситуация. Неинформираният наблюдател щеше да реши, че тази групичка добре облечени мъже ръководи благотворителна фондация с годишен банкет и почетни награди.
— Добре, господа — каза Наш. — Заемете местата си. Време е за конферентния ни разговор.
Лорънс вкара съответната команда в компютъра си и фокусира обектива върху паяка. Видя как Нейтан Бун се появи на видео стената. Малките квадратчета в долната част на екрана показваха главите на членовете от другите страни.
— Здравейте на всички — спокойно поздрави Бун, като финансист, обсъждащ настоящата печалба. — Искам да направя обобщение на ситуацията по отношение на Гейбриъл и Майкъл Кориган. Преди месец стартирах програма за наблюдение над двамата. Беше нает временен персонал в Лос Анжелис, бяха прехвърлени служители от други градове. На нашите хора беше наредено да наблюдават братята и да събират лични данни за тях. Трябваше да ги задържат само ако стане ясно, че се канят да бягат. — На екрана се показа занемарена двуетажна сграда. — Преди няколко дни двамата братя се срещнаха в един хоспис, в който беше настанена майка им. Екипът ни не разполагаше с термален скенер, но имаха аудио скенер. Ето какво каза Рейчъл Кориган на синовете си.
От високоговорителите се чу изтощеният глас на умиращата жена:
— Баща ви… беше странник… Тръна ни откри… Ако притежавате силата, трябва да се скриете от Табулата.
Лицето на Бун се появи на екрана.
— Рейчъл Кориган почина същата нощ и двамата братя напуснаха хосписа. Екипът се ръководеше от господин Причет. Негово беше решението да залови Майкъл Кориган. За съжаление, Гейбриъл последва брат си по магистралата и атакува една от колите ни. Двамата избягаха.
— Къде са сега? — попита Наш.
На екрана се появи друга картина. Огромен мъжага, явно беше някъде от Южните морета, и плешив латиноамериканец с пушка охраняваха двамата братя, докато те напускаха малка къща.
— На следващата сутрин един от отрядите ни за наблюдение видял тези бодигардове и Гейбриъл при къщата му. Половин час след това същата групичка се отбила и до апартамента на Майкъл, за да му вземе дрехи. Четиримата се отправили към южната част на Лос Анжелис, към една фабрика в индустриалната част. Фабриката е собственост на Франк Салазар. Направил е пари нелегално, но сега има няколко напълно легални бизнеса. Бил е инвеститор в една от офис сградите на Майкъл. В момента неговите хора пазят двамата братя.
— Още ли са във фабриката? — попита Наш.
— Тъй вярно. Искам разрешение да атакувам сградата тази нощ и да отвлека братята.
Мъжете в конферентната зала известно време помълчаха, след това плешивият представител от Москва попита:
— Сградата в населен район ли се намира?
— Тъй вярно — отвърна Бун. — Има две жилищни сгради в радиус от двеста и петдесет метра.
— Преди няколко години комитетът взе решение да избягваме действия, които биха привлекли вниманието на полицията.
Генерал Наш се наведе напред.
— Ако беше рутинна операция, щях да наредя на господин Бун да се изтегли и да изчака по-добра възможност. Но ситуацията се променя много бързо. Благодарение на квантовия компютър имаме шанса да се сдобием със съюзник с невероятна мощ. Ако проектът „Преминаване“ се окаже успешен, най-сетне ще разполагаме с технологията, нужна ни да установим контрол върху по-голяма част от населението.