Свали си палтото, наплиска лицето си с вода и сложи триножника на леглото. Когато минаваше през охраната на летището, служителите винаги губеха доста време да проверяват камерата и различните обективи. Истинското оръжие беше скрито в статива. Два ножа в единия крак — тежък нож за мятане и стилет за промушване. Постави ги в калъфите им и ги пъхна под еластичните бандажи на ръцете си. Внимателно спусна ръкавите на пуловера си и се погледна в огледалото. Пуловерът беше достатъчно свободен и напълно скриваше ножовете. Мая кръстоса китки, замахна и единият нож се появи в дясната й ръка.
Острието на меча беше във втория крак на статива. В третия бяха дръжката и ножницата. Мая ги сложи върху острието. Ножницата можеше да се отваря странично, което беше много удобно при внезапни улични схватки.
Освен статива и камерата носеше и дълъг метър и двайсет метален тубус с презрамка. Изглеждаше техничарски, все едно беше архитектка и го носеше в студиото си. Тръна я беше научил да върти меча още като момиче, а тя беше доразвила техниката си с един японски инструктор по кендо.
Арлекините бяха научени да боравят и с пистолети и пушки. Мая предпочиташе бойна пушка, най-добре дванайсети калибър, със сгъваем приклад. Прието беше да се използва старовремският меч заедно с модерни оръжия — и се ценеше — като част от стила на арлекините. Огнестрелните оръжия бяха необходимото зло, но мечовете съществуваха извън модерните времена, неконтролирани и неподложени на риска да бъдат открити от Голямата машина. Тренировките с меч учеха на равновесие, стратегия и безпощадност. Подобно на сикхски кирпан, мечът на арлекина обвързваше всеки воин с морален дълг и воинска традиция.
Тръна вярваше, че мечовете имат и практична страна. Скрити в оборудване подобно на триножника, можеха да минават през охранителните системи на летищата. Мечът беше безшумен и толкова неочакван, че шокът на нищо неподозиращия враг не беше за подценяване. Мая си представи атаката. Замахване уж към главата на врага и след това веднага долу странично към коляното. Леко съпротивление. Пукане на кости и хрущяли. И си отрязал нечий крак.
В намотаното въже имаше кафяв плик. Мая го разкъса и прочете мястото и часа на срещата. Седем. Квартал „Бетлемске намести“ в Стария град. Постави меча в скута си, загаси лампите и се опита да медитира.
Образите се носеха в съзнанието й, спомени от единствения път, когато се беше сражавала сама като арлекин. Беше на седемнайсет и баща й я беше завел в Брюксел, за да охраняват един дзен монах, дошъл в Европа. Монахът беше пътевиждащ, духовен учител, който можеше да покаже на всеки потенциален странник как да премине в друг свят. Макар че не бяха положили обет да бранят пътевиждащите, арлекините им помагаха винаги, когато можеха. Монахът беше велик учител — и беше в списъка с жертви на Табулата.
Онази нощ в Брюксел бащата на Мая и френският му приятел Липата бяха на горния етаж пред хотелския апартамент на монаха. На Мая й беше наредено да пази вратата на сервизния асансьор в мазето. Когато се появиха двама наемници на Табулата, нямаше кой да й помогне. Тя простреля единия в гърлото и намушка другия с меча. Цялата й сива камериерска униформа беше опръскана с кръв, ръцете й също. Когато дойде Липата, Мая плачеше истерично.
След две години монахът загина в автомобилна катастрофа. Всичката кръв и болка се оказаха напразни. Успокой се, каза си тя. Открий някоя своя мантра. Страннико наш, който са на небето. Проклет да си!
Към шест спря да вали и тя реши да иде до жилището на Тръна пеша. Излезе от хотела, намери улица „Мостечка“ и по нея стигна до Карловия мост. Беше широк и целият в цветни светлини, които озаряваха дълга върволица статуи. Битник свиреше на китара зад сложена на земята шапка, уличен художник скицираше с въглен възрастна туристка. По средата на моста имаше статуя на чешки мъченик — чувала беше, че носел късмет. Нямаше такова нещо като късмет, но все пак тя докосна бронзовата плоча под статуята и прошепна:
— Нека някой ме обича и аз също да го обичам.
Засрамена от тази проява на слабост, ускори крачка и продължи по моста към Стария град. Магазини, църкви и подземни нощни клубове се бяха натъпкали като пътници в препълнен влак. Млади чехи и чужденци с раници стояха пред кръчмите и отегчено пушеха марихуана.
Тръна живееше на улица „Конвиктска“, на една пресечка северно от тайния затвор на „Бартоломежка“. По време на Студената война тайната полиция се беше настанила в един манастир и използваше килиите му за арести и мъчения. Сега монахините си го бяха върнали и полицията се беше преместила в съседните сгради. Докато вървеше през квартала, Мая си даде сметка защо Тръна се е установил тук. Прага все още имаше средновековен вид, а повечето арлекини мразеха всичко, което изглежда ново. Градът имаше прилично здравеопазване, добър транспорт и интернет връзки. Третият фактор беше най-важен: етиката на чешката полиция беше от комунистическата ера. Ако Тръна подкупеше точните хора, можеше да се сдобие с достъп до полицейските архиви и с колкото си иска паспорти.