— Един приятел ми каза, че знаеш много неща.
— Може да знам, а може и да не знам. Ти ще решиш.
Мая продължаваше да оглежда двора. Нямаше жива душа.
— И сега правиш вигвам за потене?
— Точно така. Обикновено го правя всяка събота и неделя. Последните няколко години организирам уикенди за разведени. След два дни потене и биене на барабана хората решават, че вече не мразят бившите си половинки. — Томас се усмихна и вдигна ръце. — Не е кой знае какво, но помага на света. Всеки от нас води битка ежедневно, но просто не го знаем. Любовта опитва да надвие омразата. Смелостта побеждава страха.
— Моят приятел казва, че можеш да ми кажеш как Табулата се е сдобила с името си.
Томас погледна хладилната чанта до себе си. Явно там беше оръжието. Вероятно пистолет.
— Табулата. Да. Може и да съм чул нещо. — Прозина се и се почеса по корема, сякаш Мая току-що го беше попитала за отряд скаути.
— Табула идва от латинската фраза tabula rasa — което означава „празна дъска“. Табулата смята, че човешкият разум е празна дъска при раждането. Това означава, че властниците могат да напълнят мозъка ти с избрана информация. Ако го направиш с много хора, можеш да контролираш голяма част от населението на света. Табулата мрази всеки, който може да покаже, че има различна реалност.
— Като странниците?
Томас отново погледна към скритото си оръжие. Поколеба се, после, изглежда, реши, че не може да го стигне достатъчно бързо, за да спаси живота си.
— Слушай, Джейн, или както там се казваш, ако ще ме убиваш, давай. Хич не ми пука. Един от чичовците ми беше странник, но аз не владея силата да преминавам. Когато се върна в този свят, чичо се опита да организира племената, за да се откажат от алкохола и да почнат да живеят разумно. На хората във властта това не им хареса. Ставаше дума за земя. Нефтени находища. Половин година след като чичо ми започна да проповядва, го прегазиха на пътя. Направили сте го да изглежда като нещастен случай, нали? Някой го блъснал и избягал — нямало никакви свидетели.
— Знаеш ли какво е арлекин?
— Може би…
— Срещнал си се с френския арлекин Липата преди няколко години. Използвал е адреса ти, за да си извади фалшив паспорт. Аз съм в беда и Липата каза, че можеш да ми помогнеш.
— Не се бия за арлекините. Не съм арлекин.
— Трябва ми кола или пикап, изобщо някакво превозно средство, което не може да бъде проследено от Голямата машина.
Томас Ходещия по земята я изгледа продължително и тя усети силата в очите му.
— Добре — отвърна бавно той. — Мога да ти помогна.
21.
Гейбриъл вървеше в канавката покрай магистралата към Сан Диего. Почти се зазоряваше. Тънка нишка оранжева светлина проблясваше на хоризонта от изток. Коли и камиони се стрелкаха покрай него на юг.
Който и да беше атакувал шивашката фабрика на Господин Балон, вероятно го причакваше да се върне в къщата в Лос Анжелис. Гейбриъл беше оставил хондата си в склада и му трябваше друг мотор. В Ню Йорк или Хонконг — градовете небостъргачи — можеше да се скрие в метрото или да се слее с тълпата. Но в Лос Анжелис пеша вървяха само бездомниците и нелегалните имигранти. Ако беше с мотор, щеше да бъде погълнат от потоците коли, които се изливаха на улиците, за да се влеят анонимно в магистралите.
През две къщи от неговата живееше един старец, Фостър. В задния му двор имаше барака за инструменти с алуминиев покрив. Гейбриъл се покатери на бетонната ограда, която отделяше магистралата от къщите, и скочи върху бараката. Погледна над покривите и видя, че от отсрещната страна е паркирана аварийна кола на енергото. Докато се чудеше какво да направи, в колата проблесна жълто пламъче. Някой вътре беше запалил цигара.
Гейбриъл скочи от бараката и отново излезе на магистралата. Слънцето се издигаше като мръсен балон над наредените един до друг складове. По-добре да го направя сега, помисли си. Ако са ме дебнали цяла нощ, вече са полузаспали.
Прехвърли се в буренясалия си заден двор. Без да губи нито секунда, се втурна към гаража и отвори с ритник страничната врата. Италианският му мотор беше по средата на гаража. Огромният му двигател, черният резервоар и късите състезателни дръжки винаги му напомняха за разярен бик, който чака тореадора.
Гейбриъл стовари юмрук върху копчето, което задвижваше релето на гаражната врата, яхна мотора и запали двигателя. Металната врата застърга и почна да се вдига. В мига, в който пролуката стана метър и половина, Гейбриъл даде пълна газ.