Гейбриъл й описа набързо смъртта на майка си и мъжете, които бяха нападнали Майкъл на магистралата, срещата с Господин Балон и инцидента в шивашката фабрика. Маги го слушаше, само от време на време го питаше откъде е сигурен в някой факт.
— Майкъл сам си е виновен — каза накрая. — Хората, които крият парите си от правителството, обикновено са замесени в криминални дейности. Така че щом Майкъл спре да им плаща, няма да се обърнат към властите. Просто наемат биячи.
— Може и да е нещо друго — каза Гейбриъл. — Когато бяхме малки, в Южна Дакота, някакви хора дойдоха да търсят баща ми. Изгориха къщата ни и татко изчезна, но така и не научихме защо се случи това. Майка ми ни разказа една адски налудничава история, преди да умре.
Гейбриъл не беше разказвал на никого за семейството си, но сега не можеше да се спре. Разказа някои подробности от живота им в Южна Дакота и сподели онова, което майка му беше изрекла на смъртния си одър. Маги беше прекарала по-голяма част от живота си да слуша как клиентите й обясняват престъпленията си и беше свикнала да не показва нито следа от скептицизъм преди края на разказа.
— Това ли е всичко, Гейбриъл? Някакви други подробности?
— Само толкова си спомням.
— Искаш ли коняк?
— Не.
Маги извади бутилка френски коняк и си наля.
— Няма да опровергавам казаното от майка ти, но то не се връзва с това, което знам аз. Обикновено хората си навличат неприятности заради секс, гордост или пари. Понякога и заради трите едновременно. Този гангстер, за който ти е разказал Майкъл, Винсънт Торели, е бил убит в Атлантик Сити. От това, което ми каза за Майкъл, смятам, че се е поддал на изкушението да приеме незаконно финансиране и после се е помъчил да намери начин да не връща парите.
— Мислиш ли, че е добре?
— Вероятно. Трябва им жив, ако искат да си запазят инвестицията.
— Как мога да му помогна?
— С нищо не можеш да му помогнеш — отвърна Маги. — Въпросът е дали аз ще се забъркам във всичко това. Нямаш пари, нали?
Гейбриъл поклати глава.
— Харесвам те, Гейбриъл. Никога не си ме лъгал, а това е голямо удоволствие за мен. Повечето време прекарвам в компанията на професионални лъжци. След известно време на човек му писва.
— Искам само съвет, Маги. Не искам да се замесваш в нещо, което може да се окаже опасно.
— Животът е опасен. Това го прави интересен. — Тя си допи коняка и каза решително. — Добре. Ще ти помогна. Може би, за да демонстрирам неизползваните си майчински инстинкти. — Отвори бюфета и извади няколко опаковки хапчета. — Зарадвай ме и вземи малко витамини.
22.
Когато Виктори Син Фрейзър беше на осем, един братовчед, дошъл на гости в Лос Анжелис, и разказа за смелия арлекин, който пожертвал живота си заради Пророка. Историята беше толкова драматична, че тя начаса се почувства свързана с тази тайнствена група закрилници. Когато порасна, майка й и преподобният Джей Ти Морганфийлд се опитаха да я отклонят от верността към „Дългът не е платен“. Вики Фрейзър по принцип беше покорна последователка на църквата, но отказа да промени убежденията си в това отношение. „Дългът не е платен“ замести пиенето и измъкването през нощите — и беше единственият й акт на неподчинение.
Когато каза на майка си, че е посрещнала един арлекин на летището, тя побесня:
— Засрами се. Пророкът казва, че е грях да не се подчиняваш на родителите си.
— Пророкът също така казва, че човек може да нарушава дребни правила, когато следва по-голямата воля на Бога.
— Арлекините нямат нищо общо с Божията воля — каза Джозета. — Те ти прерязват гърлото и после се ядосват, че си им изцапал обувките с кръв.
На другия ден на улицата се появи кола на енергото. Един чернокож и двама бели започнаха да се катерят по стълбовете и да проверяват жиците. Джозета обаче не беше глупава. Мнимите работници обядваха цели два часа — май изобщо не бързаха да си свършат работата. И се редуваха да държат под наблюдение къщата й. Джозета нареди на дъщеря си да стои вътре и да не вдига телефона. Преподобният Морганфийлд и останалите членове на църквата облякоха най-хубавите си дрехи и дойдоха у тях за молитвена сбирка. Никой нямаше да разбие вратата и да отвлече божията девойка.
Вики беше загазила, защото беше помогнала на Мая, но изобщо не съжаляваше. Хората рядко я слушаха какво говори, а сега цялото паство говореше за стореното от нея и я пазеше — един ден, втори, трети. Вики мислеше за Мая. Дали беше в безопасност? Дали я бяха убили?