На третия ден — тъкмо гледаше през задния прозорец — Мая прескочи през оградата. За миг Вики се почувства така, сякаш е извикала арлекина от мечтите си.
Мая тръгна по тревата. Държеше пистолет. Вики бутна плъзгащата се врата, махна й да влезе и каза:
— Внимавай. Трима мъже работят на улицата. Правят се уж, че са от електрическата компания, но мислим, че са от Табулата.
— Влизаха ли в къщата.
— Не.
Мая влезе в кухнята и свали слънчевите си очила. Пистолетът потъна в джоба й, но дясната й ръка докосна металния тубус, който висеше на рамото й.
— Гладна ли си? — попита Вики. — Да ти направя ли закуска?
Мая стоеше до мивката, очите й проучваха всичко. И Вики изведнъж видя кухнята в различна светлина, сякаш за пръв път в живота си. Тенджерите и тиганите с цвят на авокадо. Пластмасовият стенен часовник. Сладкото малко селско девойче, застанало до порфлановия кладенец. Всичко беше обикновено и безопасно.
— Пастира се оказа предател — каза Мая. — Работи за Табулата. И ти си му помагала. Което значи, че и ти може да си предателка.
— Не съм те предала, Мая. Кълна се в името на Пророка.
Мая изглеждаше уморена и уязвима. Не спираше да се оглежда, сякаш всеки миг някой щеше да я нападне.
— Нямам ти доверие, но пък нямам и голям избор. Искам да платя за помощта ти.
— Не желая арлекински пари.
— Парите гарантират известна лоялност.
— Ще ти помогна без нищо, Мая. Просто кажи какво искаш.
Погледна я в очите и разбра, че Мая се колебае. Да поискаш помощ изисква да се унизиш до известна степен и да признаеш собствената си слабост. А арлекините се уповаваха на гордостта си и на непоклатимата си увереност.
— Трябва да открия тези двама братя, преди Табулата да ги залови — каза Мая. — Няма да ти се налага да пипаш нож или пистолет. Няма да нараниш никого. Просто ми помогни да открия наемник, който няма да ме предаде. Табулата разполага с много власт в тази страна и Пастира им помага. Няма да се справя сама.
— Вики? — Майка й беше чула гласовете им. — Кой дойде?
Джозета беше едра жена с широко лице. Беше облечена със зелен костюм с панталон и носеше медальон със снимка на покойния си съпруг. Прекрачи прага, спря и се втренчи в непознатата. Мая докосна ножницата си.
— Майко, това е…
— Зная коя е — жестока грешница, която носи смърт в живота ни.
— Опитвам се да открия двама братя — отвърна Мая. — Може да се окажат странници.
— Айзак Ти Джоунс беше последният странник. Няма други.
Мая докосна ръката на Вики.
— Табулата наблюдава къщата. Разполагат с оборудване, което им позволява да виждат през стените. Не мога да остана повече тук. Опасно е за всички.
Вики беше стиснала устни. Голяма част от живота й беше изглеждала смътна и неясна до този момент, като размазана фотография, на която виждаше само неясни силуети. Но сега, точно в този момент, и предстоеше да направи истински избор. Ходенето е лесно, беше казал Пророка. Но трябва вяра, за да намериш правилния път.
— Ще й помогна.
— Не — каза Джозета. — Не ти разрешавам.
— Нямам нужда от разрешение, майко. — Вики грабна чантата си и изскочи на двора. Мая излезе след нея и каза:
— Помни едно. Работим заедно, но аз все още ти нямам доверие.
— Добре. Не ми вярвай. Какво е първото, което трябва да направим?
— Да прескочим оградата.
Томас Ходещия по земята беше дал на Мая един плимут за доставки. Нямаше странични прозорци, така че можеше да спи отзад, ако се наложи. Щом се качиха, Мая накара Вики да си свали дрехите.
— Защо?
— С майка ти само вкъщи ли стояхте тези дни?
— Не. Ходихме у преподобния Морганфийлд.
— Табулата сто на сто е влязла: у вас и е претърсила къщата. Вероятно са сложили бръмбари в дрехите и вещите ви, за да могат да ви следят.
Вики свали обувките си, блузата и панталоните. Мая извади стилет и провери всеки подгъв и шев. После попита:
— Носила ли си скоро обувките си на поправка?
— Не, те са нови.
— Някой явно е решил да ти ги оправи. — Мая тикна острието под капачето на тока и го свали. Обърна обувката и в шепата й падна малко топче.
— Вече знаят, че си напуснала къщата.
Хвърли бръмбара през прозореца и подкара към Корейския квартал на Уестърн Авеню. Отбиха се до църквата на Адвентистите от Седмия ден и взеха десетина религиозни брошури. Като се правеше на адвентистка, Вики слезе пред къщата на Гейбриъл до магистралата и потропа на вратата. В къщата нямаше никого, но тя се чувстваше така, сякаш я следят.