После спряха на паркинга пред една голяма търговска верига и Мая свърза компютъра към сателитния телефон и изписа един номер.
— Какво правиш?
— Влизам в интернет. Опасно е заради Хищника.
— Кой е той?
— Не кой, а какво. Интернет програма за следене, разработена от ФБР. Агенцията за национална сигурност е изработила още по-мощни програми, но баща ми и останалите арлекини продължиха да ги наричат Хищника. Просто името им напомня да внимават, когато използват интернет. Хищникът е търсачка, която преглежда всичко, което минава през определена мрежа. Насочена е към определени сайтове и имейл адреси, но засича и определени ключови думи и фрази.
— И Табулата знае за тази програма?
— Имат неразрешен достъп чрез наблюдаващите си операционни системи. — Мая започна да пише нещо.
— Можеш да заобиколиш Хищника, ако използваш завоалиран език и избягваш ключови думи.
Вики седеше на предната седалка на камионетката и гледаше към паркинга. От магазина излизаха хора с огромни пазарски колички, пълни с храна, дрехи и електроника, и ги бутаха към колите си като сизифовци.
След като претърси няколко сайта и изписа различни кодови думи, Мая откри Липата. Вики гледаше над рамото й, докато тя изпращаше съобщения на „завоалиран“ език. Предателят арлекин Пастира стана „внукът на овцевъда“, който „отишъл на работа в конкурентна фирма“ и унищожил „евентуалното ни бизнес сътрудничество“.
„Мина ли ти настинката?“, попита Липата.
„Да“.
„Проблеми с транспорта?“
„Два вагона месо“, написа Мая.
„Имаш ли инструменти?“
„Достатъчно“.
„Физическо състояние?“
„Само уморена“.
„Помощ?“
„Един местен служител от «Джоунс и компания». Днес наемам професионалист“.
„Добре. Има средства“.
Екранът остана празен за секунда. После Липата написа:
„Последно се чух с приятеля ми преди четирийсет и осем часа. Предлагам да потърсиш…“
Информаторът на Липата във фондация „Евъргрийн“ му беше дал шест адреса, на които да търси Майкъл и Гейбриъл Кориган. Последваха кратки съобщения от типа на:
„Играе голф с М.“ Или „Приятел на Дж.“
„Благодаря“.
„Ще опитам да събера още сведения. Успех!“
Мая си записа адресите и изключи компютъра.
— Трябва да проверим на още няколко места — каза на Вики. — Но трябва да намеря наемник — имам нужда от подкрепление.
— Познавам един човек.
— От някое племе ли е?
— Какво означава това?
— Някои от хората, които се опълчват срещу Голямата машина, се събират на групи й потъват в различни степени на нелегалност. Някои отказват храната, отглеждана от Машината. Други — музиката и модата, налагани от нея. Трети живеят според вярата си. Опълчват се срещу страха и тесногръдието.
Вики се разсмя.
— Значи Църквата на Айзак Ти Джоунс е племе.
— Точно така. — Мая запали двигателя и тръгна да излиза от огромния паркинг. — Боеспособното племе е група, която е в състояние да се защити физически от Машината. Арлекините ги използват за наемници.
— Холис Уилсън не участва в никакви групи. Но със сигурност знае как да се бие.
Докато пътуваха към южната част на Лос Анжелис, Вики обясни, че Пресветата църква си давала сметка, че младите й последователи може да се поддадат на заразата на ужасния материализъм на Новия Вавилон. Затова пращали младежите да стават мисионери в Южна Африка или на Карибите. Това било добър начин да се канализира младежката енергия.
Холис Уилсън бил от уважавано семейство, но отказал да стане мисионер и започнал да се влачи с разни бандитчета от квартала. Родителите му се молили за него и го заключвали в стаята му. Веднъж се прибрал чак в три през нощта — един свещеник го чакал, за да прогони демоните от младото му сърце. После го арестували до една крадена кола. Накрая баща му го записал на карате в местната спортна полицейска лига: решил, че спортът може да го научи на ред и дисциплина.
Дисциплинираният свят на бойните изкуства обаче окончателно откъснал Холис от църквата. След като получил четвърти дан и черен пояс, Холис последвал един от учителите си в Южна Америка. Установил се в Рио де Жанейро, живял там цели шест години и станал майстор по бразилското бойно изкуство, наречено капоейра.