— Не сме дошли да се учим как да се бием. Това е приятелката ми Мая.
— А ти каква си? — попита той Мая. — Бяла последователна?
— Това е тъпо — обади се Вики. — Пророкът е приемал всички раси.
— Опитвам се да стигна до фактите, госпожичке Виктори. Щом не сте дошли за уроци, значи идвате да ме каните за някое църковно мероприятие. Предполагам, че преподобният Морганфийлд е решил, че ще постигне повече, като прати две хубави мацки да ме уговарят. Може и да е вярно, но пак няма да свърши работа.
— Няма нищо общо с църквата — каза Мая. — Искам да те наема като воин. Предполагам, че имаш оръжия или достъп до оръжия.
— За каква се мислиш, по дяволите?
Вики погледна Мая, искаше разрешение. Арлекинът леко присви очи — кажи му.
— Това е Мая. Арлекин. Дошла е в Лос Анжелис да търси двама странници.
Холис се разсмя.
— Да бе! А аз съм страшният властелин на света. Стига с тези глупости, Вики. Вече няма нито арлекини, нито странници. Всички са избити.
— Дано всички да вярват в това — спокойно каза Мая. — За нас е по-лесно, ако никой не вярва в съществуването ни.
Холис се втренчи в нея, повдигна вежди, сякаш оспорваше правото й да е в залата. После зае бойна поза и замахна с юмрук. Вики писна, но Холис продължи атаката с удар към главата и висок ритник. Мая залитна, калъфът с меча се свлече от рамото й и падна на пода.
Холис направи колело, което завърши с ритник. Мая го парира. Той атакува с пълна сила и скорост и с удари и ритници притисна Мая до стената. Тя отби юмруците му с ръце, премести тежестта на десния си крак и с левия се прицели право в слабините му. Холис падна по гръб, претърколи се и скочи, готов с нова комбинация удари.
Биеха се наистина, опитваха се да се наранят. Вики им крещеше да престанат, но те явно не я чуваха. Мая беше преодоляла първоначалната изненада и лицето й беше спокойно, погледът й — напрегнат и съсредоточен.
Холис нападаше — държеше да покаже, че е и опитен, и находчив боец. С ниски удари и ритници с превъртане започна да разиграва Мая из помещението.
Тя стигна до меча си, престори се, че замахва към главата на Холис, наведе се и го сграбчи. Острието блесна. Холис отскочи и падна по гръб. Мая спря удара. Острието на меча беше на пет сантиметра от гърлото на Холис Уилсън.
— Недей! — извика Вики и магията се развали. Насилието и гневът се изпариха. Мая отпусна меча, а Холис се изправи.
— Знаеш ли, винаги съм искал да видя арлекински меч.
— Следващия път, когато се бием така, ще си мъртъв.
— Няма да се бием. Ние сме от една и съща страна. — Холис извърна глава и смигна на Вики. — Е, колко ще ми платите, красавици?
23.
Холис караше, а Вики седеше до него. Мая се беше свила отзад, далече от прозореца. Тъкмо пресичаха Бевърли Хилс. Някои къщи бяха в испански стил с червени керемидени покриви и предни дворове. Други приличаха на модерни версии на тоскански вили. Трети бяха просто големи, с претрупани портици и измислени балкони в стил Ромео и Жулиета. Странно й беше да види толкова много сгради, едновременно грандиозни и просташки.
Холис пресече Сънсет Булевард и подкара по Колдуотър.
— Наближаваме.
— Може да наблюдават къщата. Намали и спри, преди да сме стигнали.
След няколко минути Холис отби и Мая се надигна и погледна през предното стъкло. Бяха на стръмна улица с тесни тротоари. Мъж с оранжев гащеризон се качваше по един електрически стълб, двама други го гледаха отдолу.
— Като гледам, всичко е наред — каза Холис.
Вики поклати глава.
— Търсят братята Кориган. Също такъв пикап стои пред къщи вече три дни.
Свита на пода, Мая извади пушката от куфарчето и я зареди. Пушката беше със сгъваем приклад и приличаше на огромен пистолет.
Един джип спря зад пикапа на техниците и от него слезе Пастира, кимна на мнимия техник и се качи по дървените стълби на двуетажната къща. Натисна звънеца. Една жена отвори.
— Пали — каза Мая. — Давай към къщата.
— Кой е русият? — попита Холис.
— Бивш арлекин. Пастира.
— А другите?
— Наемници на Табулата.
— И какво си намислила?
Мая не отговори. На Холис и Вики им трябваха няколко секунди, за да осъзнаят, че тя се кани да убие Пастира и наемниците. Вики ахна ужасено.
— Никакви убийства — изсумтя Холис.
— Аз те наех, Холис. Ти си наемник.