— Казах ти условията си. Ще ти помагам и ще те пазя, но няма да те оставя да трепеш хора просто така.
— Пастира е предател — каза Мая. — Работи за…
Вратата на гаража се вдигна и от там изхвърча мъж на мотор. Единият техник вдигна радиостанцията до устата си.
— Това е Гейбриъл Кориган — каза Мая. — Липата каза, че карал мотор.
Гейбриъл зави надясно на Колдуотър Драйв и отпрати нагоре към Мълхоланд. След секунди трима мотоциклетисти с черни каски профучаха покрай вана и се понесоха след него.
— Изглежда, са го чакали и други. — Холис натисна газта и ванът се понесе по улицата. Завиха по Мълхоланд Драйв. Вляво кафеникава мараня забулваше пълната с къщи, светлосини плувни басейни и офис сгради долина.
Мая и Вики си смениха местата. Четирите мотора вече бяха набрали преднина и ги изгубиха от поглед за няколко секунди, когато влязоха в един завой. После излязоха на прав участък и Мая видя как един от мотористите вади оръжие, приличаше на сигнален пистолет. Приближи се до Гейбриъл и стреля по мотора, но не улучи — куршумът се пръсна край банкета.
— С какво стреля, по дяволите? — извика Холис.
— С хатън патрон — отвърна Мая. — Смес от восък и метален прах. Искаше да му спука задната гума.
Стрелялият моторист на Табулата изостана, но другите двама продължиха преследването. Насреща се зададе пикап. Ужасеният шофьор надуваше клаксона, опитваше се да предупреди Холис за това, което е видял.
— Не го убивай! — извика Вики, когато се приближиха до моториста.
Наемникът пред тях зареди. Мая подаде дулото на пушката през прозореца, стреля и пръсна предната гума на мотора му. Машината политна вдясно, натресе се в бетонния парапет и мъжът изхвърча от седалката.
Мая дръпна затвора и викна:
— Дай газ! Не бива да ги изпускаме.
Ванът се тресеше така, сякаш няма да издържи повече, но Холис опря педала на газта в пода. Чуха гърмеж и когато излязоха от завоя, видяха, че вторият моторист е изостанал, за да зареди пистолета си. Вдигна предпазителя и пак се понесе напред.
— Газ! — викна пак Мая.
— Не мога. Ще спукаме гума.
— Газ казах!
Мотористът държеше пистолета в дясната си ръка, управляваше с лявата. Намали на една дупка и Холис го засече отляво. Мая стреля в задната гума и преследвачът политна напред през кормилото. Ванът продължи напред и навлезе в нов завой. Срещу тях някаква зелена кола надуваше клаксона и криволичеше.
Успяха да се разминат. Мая чу трети гърмеж, после видя Гейбриъл и третия преследвач. Задната гума на Гейбриъл беше спукана и пушеше, чуваше се стърженето на метала в асфалта.
Холис мина по средата на платното и засече наемника отляво.
Мая се наведе през прозореца и натисна спусъка. Сачмите улучиха резервоара на мотора и той избухна като бензинова бомба. Наемникът отхвръкна в канавката.
След двеста метра Гейбриъл отби в една пресечка, скочи от мотора и побягна. Холис зави и Мая изскочи от вана, хукна след Гейбриъл и извика първото, което й дойде наум:
— Баща ми е познавал баща ти!
Гейбриъл вече беше пред някакви шубраци.
— Беше арлекин! — извика Мая. — Казваше се Тръна! Последното — името на баща й — стигна до Гейбриъл и той спря и се обърна. И без да обръща внимание на пушката в ръцете на Мая, пристъпи към нея.
— Кой съм аз?
24.
Нейтан Бун — личният му самолет летеше на изток над квадратите и правоъгълниците на нивите в Айова — погледна Майкъл. Преди да излетят от Лонг Бийч, Майкъл изглеждаше просто заспал. Сега обаче лицето му беше отпуснато и някак безжизнено. Вероятно успокоителните бяха прекалено силни. Можеше да има трайни мозъчни увреждания.
Бун се извъртя към доктора, който седеше зад него. Доктор Потърфийлд беше поредният наемник, но се държеше така, сякаш има специални привилегии. На Бун му беше забавно да го командва.
— Провери пациента.
— Проверих го преди петнайсет минути.
— Провери го пак.
Доктор Потърфийлд коленичи до носилката, докосна сънната артерия на Майкъл и премери пулса му. Преслуша сърцето и дробовете, вдигна клепачите и погледна зениците.
— Не бих препоръчал да се държи под упойка още един ден. Пулсът му е наред, но дишането става на пресекулки.
Бун си погледна часовника.
— Още четири часа? Толкова ни трябват, за да кацнем в Ню Йорк и да го откараме до изследователския център.
— Четири часа няма да окажат никакво влияние.