Гейбриъл кимна.
— Родителите ми я наричаха Мрежата.
— Табулата може да прониква в компютрите на полицията и да вкарва фалшиви доклади. Вероятно са пуснали съобщение, че двамата с теб сме издирвани за убийство.
— Добре, забрави за полицията. Да идем да отървем Майкъл сами.
— Аз съм сама, Гейбриъл. Наех Холис, но не знам доколко мога да разчитам на него. Баща ми наричаше воините мечове. Просто друг начин да преброиш хората на твоя страна. В момента не разполагам с достатъчно мечове, за да нападна изследователски център, защитаван от Табулата.
— Трябва да помогнем на брат ми.
— Не мисля, че ще го убият. Табулата има план да включи нещо, наречено квантов компютър, и да използва странник. Искат да обучат брат ти да преминава в други светове. Това е нещо ново. Не знам как ще го направят. Странниците обикновено се напътстват от хора, наричани пътевиждащи.
— Какво значи пък това?
— Ще ти обясня…
Мая отново провери острието и видя няколко малки драскотини и дупчици. Само японски майстор тогиши можеше да наточи оръжието. Тя можеше само да смаже острието, за да не ръждясва. Вдигна едно малко кафяво шишенце, сипа малко карамфилово масло върху памучен тампон и внимателно намаза острието. В същия миг разбра, и то със сигурност. Този меч беше много силен. Беше убивал и щеше да убива отново.
— Пътевиждащите са специални учители. Обикновено са духовници. Не са странници и не могат да преминават в други светове, но могат да помогнат на човек, който има тази дарба.
— И откъде ще намерим пътевиждащ?
— Моят приятел ми даде адреса на един в Аризона. Той ще открие дали притежаваш силата.
— Това, което наистина искам, е да си оправя мотора и да се махна от тук.
— Ще е глупаво. Без закрилата ми Табулата ще те хване.
— Нямам нужда някой да ме пази, Мая. Стоял съм извън Мрежата през по-голяма част от живота си.
— Но сега те търсят с всички средства и сили. Не разбираш на какво са способни.
Гейбриъл явно се ядоса.
— Видях какво стана с баща ми. Арлекините не ни спасиха. Никой не ни помогна.
— Мисля, че трябва да дойдеш с мен.
— Защо? Какъв е смисълът?
Тя заговори бавно, мъчеше си да си спомни всичко, на което я беше учил Тръна.
— Някои хора вярват, че естествената наклонност на човечеството е да е нетолерантно, злобно и жестоко. Властниците искат да запазят властта си и са готови да унищожат всеки, който дръзне да им се противопостави.
— Това е ясно.
— Стремежът да контролираш другите е много силен, но желанието за свобода и способността да показваш състрадание винаги ще се съхранят. Мракът е навсякъде, но Светлината все още проблясва.
— И мислиш, че се дължи на странниците?
— Има ги във всяко поколение. Странниците напускат този свят и после се връщат, за да помагат на другите. Те вдъхновяват човечеството, дават му нови идеи и ни водят напред…
— Може би баща ми е бил един от тези хора, но това не означава, че двамата с Майкъл сме наследили способностите му. Няма да ходя в Аризона, за да се срещам с този учител. Искам да открия Майкъл и да му помогна да избяга.
— Може да откриеш брат си в някой друг свят.
— Глупости!
— Не са глупости. Ако и двамата сте странници, може и това да стане. Табулата ще научи Майкъл как се преминава.
Гейбриъл я гледаше право в очите и за миг тя се слиса от смелостта и силата в погледа му. После той наведе глава и отново се превърна в обикновен млад човек с джинси и избеляла тениска.
— Ами ако ме лъжеш? — попита тихо.
— Трябва да поемеш риска.
— Ако отидем в Аризона, сигурна ли си, че ще успееш да намериш този пътевиждащ?
Мая кимна и каза:
— Живее близо до град Сан Лукас.
— Добре, ще се срещна с него. После обаче сам ще реша какво да правя.
Стана и излезе. Мая остана на канапето с нефритения меч. Острието беше идеално смазано и стоманата проблесна, когато го размаха. Прибери го, каза си. Скрий силата му в мрака.
Холис и Вики се върнаха и почнаха да приготвят обяда. Говореха за църквата си. Някакви стари моми се скарали коя прави най-хубавата сватбена торта и паството се разделило на две.
— Когато братовчедка ми избра госпожица Ан да направи тортата й, госпожица Грейс се престори, че ще повърне от нея.