— Не ме изненадва. Учудва ме, че не е пъхнала някоя умряла хлебарка под глазурата.
Разсмяха се. Мая нарочно изскърца със стола, за да чуят, че е в съседната стая, изчака няколко секунди и влезе в кухнята.
— Говорих с Гейбриъл. Ще смени гумата и утре сутринта заминаваме.
— Къде? — попита Холис.
— Махаме се от Лос Анжелис. Няма нужда да знаете повече.
— Добре. Ти си решаваш. — Холис повдигна рамене. — Ще ми дадеш ли някакви инструкции?
Мая седна на кухненската маса.
— Рисковано е да използваш чекове и да правиш банкови преводи. Табулата много внимателно следи тези неща. След няколко дни ще получиш списание или каталог с немска марка на гърба. Между страниците му ще откриеш стодоларови банкноти. Може да трябват две-три пратки, но ще ти платим пет хиляди долара.
— Това е прекалено много — каза Холис. — Уговорихме се за хиляда долара на ден, а аз ти помагам само два дни.
Мая се зачуди дали Холис щеше да каже същото, ако Вики я нямаше. Когато харесваш някого, това те прави глупав и уязвим. Холис искаше да изглежда благороден пред младата жена.
— Помогна ми да открия Гейбриъл. Плащам ти за услугата.
— Това ли беше всичко?
— Да. Договорът приключи.
— Стига, Мая. Табулата няма да се откаже. Ще продължат да ви търсят. Ако наистина искаш да ги заблудиш, трябва да пуснеш фалшива информация. Да изглежда така, че все още си в Лос Анжелис.
— И как да го направя?
— Имам някои идеи. — Холис погледна Вики. — Плащате ми пет хиляди долара. Така че ще поработя за вас още три дни.
27.
Вики се събуди рано и направи кафе и бисквити. След като хапнаха, излязоха на двора и Холис провери вана на Мая. Наля масло и смени регистрационните номера с тези на някаква трошка, собственост на един съсед. После прерови килерите и донесе запаси: минерална вода, още дрехи за Гейбриъл, един дълъг кашон, в който да скрият пушката, донесе и пътна карта.
Мая предложи да качат мотора във вана — поне докато не стигнат в Калифорния, — но Гейбриъл категорично отказа.
— Престараваш се. Стотици хиляди пътуват по магистралите на Лос Анжелис. Не виждам как Табулата ще ме открие.
— Те не търсят хора, Гейбриъл. Табулата има достъп до наблюдателните камери, закачени на табелите на магистралите. В момента сканираща компютърна програма сто на сто обработва записите и търси регистрационния номер на мотора ти.
След като спориха пет минути, Холис намери някаква найлонова връв в гаража и върза раницата на Гейбриъл отзад на мотора. Изглеждаше съвсем небрежно прикрепена, но пък скриваше номера напълно. Мая се качи във вана, свали страничното стъкло и кимна на Вики и Холис.
Вики вече беше свикнала с арлекинските обноски. На Мая явно й беше трудно да казва „благодаря“ и „довиждане“. Може би се дължеше на грубост или гордост, но Вики реши, че причината е друга. Арлекините се бяха нагърбили с тежък дълг: да защитават странниците с живота си. Да признаят, че са приятели с някой извън техния свят, би било допълнителен товар. Затова предпочитаха наемници, които можеха да бъдат използвани и захвърляни.
— Трябва много да внимаваш — каза Мая на Холис. — Табулата е разработила проследяваща система за електронни разплащания. Експериментират и със сплитки — генетично променени животни, които могат да се използват за убиване на хора. Най-добрата стратегия е да си дисциплиниран, но непредсказуем. На компютрите на Табулата им е трудно да изчислят уравнение, в което има случайност.
— Прати ми парите и не се тревожи за мен — отвърна Холис.
После отвори портата. Гейбриъл излезе пръв, Мая подкара след него. Завиха зад ъгъла и изчезнаха.
— Как мислиш? — попита Вики. — Ще се спасят ли?
Холис повдигна рамене.
— Гейбриъл явно е много независим. Не знам дали ще приема заповеди от един арлекин.
— А какво мислиш за Мая?
— В бойния кръг в Бразилия заставаш на ринга и когато реферът те представи, се втренчваш в очите на противника си. Някои смятат, че битката приключва в този момент. Единият просто се прави на смел, а победителят вече очаква следващия си противник.
— И Мая ли е такава?
— Мая приема вероятността да умре и това не я плаши. Това е голямо преимущество за един воин.
Вики помогна на Холис да измие чиниите и да оправи кухнята. Той я попита дали иска да отиде с него в школата и да се включи в курса по капоейра за начинаещи в пет часа, но Вики отказа. Време беше да се прибере вкъщи.