Гейбриъл явно се наслаждаваше на скоростта. Накланяше се ту на едната, ту на другата страна, правеше плавни извивки по средата на пустия път. Изведнъж рязко ускори. Мая натисна газта, но Гейбриъл отфуча напред. Бясна, тя го наблюдаваше как се смалява и изчезва на хоризонта.
Разтревожи се. Дали не беше решил да се откаже от пътевиждащия и да продължи сам? Или му се беше случило нещо лошо? Може би Табулата го беше хванала и сега чакаха и нея? Минаха десет минути. Двайсет. Преди да обезумее напълно, на пътя пред нея се появи малка точица. Ставаше все по-голяма и по-голяма и накрая Гейбриъл изплува от маранята. Движеше се с бясна скорост. Профуча покрай нея в обратна посока, ухили се и й махна. Глупак, помисли си тя. Проклет глупак.
В огледалото за обратно виждане видя как Гейбриъл зави и даде газ, за да я настигне. Когато я задмина, тя наду клаксона и премигна с фаровете. Гейбриъл мина в насрещното платно и се приближи до вана. Мая свали стъклото и викна:
— Недей да правиш така!
Моторът изрева още по-силно. Гейбриъл посочи ухото си и поклати глава. Съжалявам. Не те чувам.
— Намали! Трябва да караш с мен!
Той се ухили като непослушно момче, даде газ и отново се понесе бясно по пътя и се стопи в маранята. Тя го последва. Над някакво пресъхнало речно корито се появи мираж. Лъжливата вода проблясваше и се стичаше под бялото слънце.
Стигнаха до Салтус. Гейбриъл спря пред магазин-ресторанта, който беше направен така, че да прилича на дървена хижа на първите заселници, напълни резервоара на мотора с гориво и влезе.
Мая наля бензин на вана, плати на стареца в смесения магазин и мина през отворената врата на ресторанта. Помещението беше украсено със земеделски сечива и полилеи от колела на каруци. На стените бяха закачени препарирани глави на елени и планински овце. Беше късен следобед и нямаше други клиенти.
Седна срещу Гейбриъл и поръчаха на отегчената келнерка с накапана престилка. Храната дойде бързо. Гейбриъл излапа хамбургера си и си поръча още един, докато Мая ровеше из омлета си с гъби.
Хората, които преминаваха в други светове, често ставаха духовни водачи, но Гейбриъл Кориган не показваше никакъв признак на духовност. Държеше се като обикновен младеж, който обича мотори и си слага прекалено много кетчуп на храната. Беше обикновен гражданин — нищо повече, — но въпреки това Мая се чувстваше неловко близо до него. Мъжете, с които се беше срещала в Лондон, обичаха звученето на собствените си гласове. Слушаха те с едно ухо, докато чакаха да им дойде редът те да говорят. Гейбриъл беше различен. Наблюдаваше я внимателно, слушаше я съсредоточено. По едно време попита:
— Наистина ли се казваш Мая?
— Да.
— Как ти е фамилията?
— Нямам.
— Всички имат — отвърна Гейбриъл. — Освен ако не си рок звезда или кралица.
— В Лондон се казвах Джудит Странд. Влязох в Щатите с паспорт, на който пише, че съм немска поданичка и се казвам Зигрид Кьолер. Имам резервни паспорти от три други страни. Но арлекинското ми име е Мая.
— Какво означава това?
— Арлекините си избират имена, когато навършат дванайсет или тринайсет. Няма специален ритуал. Просто си избираш име и го казваш на семейството си. Имената невинаги имат някакво особено значение. Френският арлекин е решил да се нарича Липа. Една много жестока жена-арлекин от Ирландия се нарича Блажената майка.
— Ти защо се кръсти Мая?
— За да ядосам баща си. Мая или Майа е другото име на богинята Деви, съпругата на Шива. Но означава и илюзия, измамния свят на чувствата. В това исках да вярвам — в нещата, които можех да видя, да чуя, да усетя. Не в странници и други светове.
Гейбриъл огледа неприветливия малък ресторант. ВЯРВАМЕ НА ГОСПОД, гласеше един надпис. ВСИЧКИ ОСТАНАЛИ ПЛАЩАТ В БРОЙ.
— Ами братята и сестрите ти? И те ли се размотават с мечове и търсят странници.
— Бях едно дете. Майка ми произхождаше от сикхска фамилия, живяла във Великобритания три поколения. Тя ми даде това… — Мая вдигна китката си и показа стоманената гривна. — Казва се кара. Напомня ти да не правиш нищо, което може да посрами или да накърни честта ти.
Искаше да се нахранят и да тръгват. Навън можеше да си сложи слънчевите очила и да скрие очите си.