— Значи така ви е открила Табулата.
— Може би. Минаха още две години, без да се случи нищо. Бях на дванайсет, а Майкъл на шестнайсет, седяхме една вечер в кухнята и учехме. Беше януари, страхотен студ. Минерва долетя пред вратата и започна да примигва на светлината. Беше се случвало и преди, когато кучето на семейство Стивънсън настъпваше кордата. Обух си ботушите и излязох да го намеря. Завих зад къщата, погледнах надолу и видях от горичката да излизат четирима мъже. Бяха облечени в черно и носеха пушки. Разделиха се и започнаха да се качват по склона.
— Наемници на Табулата — каза Мая.
— Не знаех кои са. Няколко секунди не можех да помръдна, после изтичах вътре да предупредя всички. Татко се качи в спалнята и донесе една брезентова торба и нефритения меч. Меча даде на мен, торбата на майка ми. После даде пушката на Майкъл и ни каза да излезем през задната врата и да се скрием в мазето. „Ами ти?“, попитахме. „Вървете в мазето и не излизайте, докато не ви извикам“. Зареди карабината, а ние излязохме от задната страна. Каза ни да вървим покрай оградата, за да не оставяме следи в снега. Исках да остана и да му помогна, но мама каза, че трябва да вървим. Когато стигнахме до градината, чух изстрел и вик. Не беше гласът на баща ми. Сигурен съм. В мазето държахме стари инструменти. Вратата беше толкова ръждясала, че Майкъл не можа да я затвори хубаво. Седнахме в мрака на бетонния под. Известно време чувахме изстрели, после всичко утихна. Заспал съм. Когато се събудих, слънцето проникваше през пролуката на вратата.
— Излязохме. — Гейбриъл потрепери. — Къщата и оборът бяха изгорели. Минерва летеше над главите ни, сякаш търсеше нещо. Четири трупа лежаха на различни места — на десетина-двайсет метра един от друг, — кръвта им беше разтопила снега около тях. Майка седна на земята и се разплака. Ние с Майкъл огледахме всичко, но не открихме и следа от татко. Казах на Майкъл, че щом четиримата са мъртви, значи не са го убили. Че е избягал. Майкъл каза: „Мълчи. Трябва да се махаме от тук. Ще ида до семейство Тедфорд и ще ги помоля да ни дадат колата си“. Отиде в мазето и донесе нефритения меч и брезентовата торба. Погледнахме какво има вътре и видяхме, че е пълна с пачки стодоларови банкноти. Майка продължаваше да седи в снега, плачеше и си шепнеше нещо като обезумяла. Нарамихме оръжията и торбата и я поведохме към фермата на Тедфорд. Майкъл потропа на вратата и Дон и Ирен слязоха. Чувал бях стотици пъти Майкъл да лъже в училище, но никой не вярваше на историите му. Този път говореше така, сякаш сам си вярва. Каза, че баща ни бил войник и дезертирал от армията. И че нощес правителствените агенти изгорили къщата и го убили. Прозвуча ми съвсем налудничаво, но после си спомних, че синът на Дон и Ирен е убит на война.
— Хитра лъжа — каза Мая.
— Да. Свърши работа. Дон Тедфорд ни даде комбито си. Майкъл караше вече от няколко години из фермата. Качихме оръжията и торбата и тръгнахме. Мама лежеше на задната седалка. Завих я с едно одеяло и тя заспа. Когато погледнах през страничното стъкло, видях Минерва да се вие над пушеците…
Гейбриъл млъкна. Мая гледаше в тавана. По магистралата мина камион и фаровете му пронизаха щорите. Отново мрак. Тишина. Сенките около тях сякаш добиха тежест и плътност. Мая имаше чувството, че лежат заедно на дъното на дълбок кладенец.
— Какво стана след това? — попита тя.
— Няколко години карахме из страната, после си извадихме фалшиви актове за раждане и живяхме в Остин, Тексас. Когато станах на седемнайсет, Майкъл реши, че трябва да се преместим в Лос Анжелис и да започнем нов живот.
— После Табулата ви откри и ето те тук.
— Да — въздъхна Гейбриъл. — Ето ме тук.
30.
Бун не харесваше Лос Анжелис. Външно изглеждаше съвсем обикновен, но имаше анархистични пориви отвътре. Помнеше видеозаписа на бунт в едно гето. Дим към слънчевото небе. Палма, обхваната от пламъци. В Лос Анжелис имаше много улични банди, които се изтребваха взаимно. Това беше приемливо. Но един напредничав водач, един странник например, можеше да спре наркотиците и да насочи гнева навън.
Пое по южната магистрала към Хермоса Бийч, остави колата на един паркинг и тръгна към Сий Бриз Лейн. Аварийна кола на електрическата компания беше паркирана срещу една индианска хижа. Бун почука на задната врата и Причет дръпна сенника, усмихна се и закима енергично — радвам се, че си тук. Бун отвори вратата и се качи.
Тримата наемници седяха в каросерията. Хектор Санчес беше бивш мексикански федерален, забъркал се в скандал с подкуп. Рон Олсън беше бивш военен полицай, обвинен в изнасилване.