Най-младият от групата беше Денис Причет. Имаше къса кестенява коса, червендалесто лице и любезно, при това искрено отношение към хората, заради което приличаше на млад мисионер. Ходеше три пъти седмично на църква и никога не използваше цинизми. През последните няколко години Братството беше започнало да наема истински вярващи от различни религии. Въпреки че им се плащаше като на наемници, те идваха, водени от морални подбуди. Вярваха, че странниците са мними пророци, които заплашват истинската вяра. Новото попълнение трябваше да се окаже по-надеждно, но Бун им нямаше вяра. Алчността и страхът му бяха много по-ясни от религиозния плам.
— Къде е нашият заподозрян? — попита той.
— На задната веранда — отвърна Причет. — Ето, виж.
Стана от стола си и Бун се настани пред монитора. Един от най-хубавите аспекти на работата му беше, че му осигуряваше технология, с която да гледа през стените. За лосанджелиската операция ванът беше оборудван с устройство за излъчване на образи на базата на топлинни сензори. Специална камера предаваше черно-бяла картина на всяка повърхност, която излъчваше топлина. В гаража имаше бяло петно: явно бойлерът. Още едно — в кухнята. Вероятно кафеварка. Трети обект — човек — седеше на задната веранда.
Екипът наблюдаваше къщата от три дни, следеше телефонните обаждания и използваше хищническа програма за следене на имейлите.
— Някакви получени или изпратени съобщения?
— Обадиха му се на два пъти тази сутрин за сауната в събота и неделя — отвърна Санчес.
— В кутията му има само спам — каза Причет.
— Добре — отвърна Бун. — Да почваме. Всички имате ли значки?
Тримата кимнаха: когато пристигнаха в Лос Анжелис, им бяха дали фалшиви значки на ФБР.
— Хубаво. Хектор и Рон, вие влизате през предната врата. Ако окаже съпротива, Братството ни дава разрешение да затворим досието му. Денис, идваш с мен. Ще заобиколим отзад.
Слязоха от вана и бързо пресякоха улицата. Олсън и Санчес се качиха на предната веранда. Бун отвори дървената порта и Причет го последва по алеята. В задния двор имаше вигвам от пръти и кожа.
Томас Ходещия по земята седеше на една малка дървена маса на верандата. Беше разглобил развалената мелачка под мивката и сега я сглобяваше. Бун погледна Причет и видя, че младежът е извадил деветмилиметровия си автоматичен пистолет. Стискаше го здраво. От предната част на къщата, се чу трясък — другите двама разбиваха вратата.
— Спокойно — каза Бун на Причет. — Няма от какво да се тревожиш. — Бръкна в джоба си, извади фалшива федерална заповед за обиск и тръгна към задната веранда.
— Добро утро, Томас! Аз съм специален агент Бейкър, а това е специален агент Морган. Имаме заповед да претърсим къщата ти.
Томас Ходещия по земята спря да затяга един винт и ги огледа внимателно. После каза:
— Не сте полицаи. Нямате и заповед. За жалост оставих пищова в кухнята, така че ще трябва да приема положението такова, каквото е.
— Умно — отвърна Бун. — Браво на теб! — Обърна се към Причет. — Върни се във вана и пусни съобщение. Хектор да дойде с костюм и снифър. Рон да остане отпред.
— Да, сър. — Причет пъхна пистолета в кобура на рамото си. — Ами заподозреният, сър?
— Ще се оправим. Ще си поговорим за различните възможности.
Причет тръгна към вана, а Бун седна до масата.
— Какво й е на мелачката?
— Задръстила се е и моторът е изгорял. И знаеш ли от какво? — Томас посочи нещо малко и черно на масата. — Костилка от слива.
— Защо не си купиш нова?
— Много са скъпи.
Бун кимна.
— Така е. Проверихме банковата ти сметка и кредитната ти карта. Нямаш пари.
Томас Ходещия по земята продължи да рови из чарковете, пръснати по масата.
— Радвам се, че един мним полицай се интересува от мнимите ми финанси.
— Не искаш ли да задържиш тази къща?
— Няма значение. Винаги мога да се върна при племето си в Монтана. Прекалено дълго се задържах тук.
Бун бръкна във вътрешния джоб на коженото си яке, извади един плик и го тупна на масата.
— Тук има двайсет хиляди долара в брой. Твои са в замяна на един честен разговор.
Томас Ходещия по земята вдигна плика, но не го отвори. Държеше го върху дланта си, сякаш искаше да го претегли. После го пусна на масата.
— Аз съм честен човек, така че разговорът ще ти излезе без пари.