— Една млада жена е взела такси до този адрес. Казва се Мая, но вероятно е използвала фалшиво име. Двайсетинагодишна. Черна коса. Светлосини очи. Израснала е във Великобритания и говори с английски акцент.
— Много хора идват при мен. Може да е идвала заради сауната. — Томас се усмихна. — Има още няколко свободни места за церемонията тази седмица. С твоите хора може да се присъедините. Да биете барабаните. Да изхвърлите отровите с потта. Когато излезете на студения въздух, ще се почувствате наистина живи.
Санчес дойде — носеше сгънат бял защитен гащеризон и снифъра. Снифърът приличаше на ръчна прахосмукачка и беше снабден с радиопредавател, който изпращаше данните директно към компютъра във вана. Санчес го сложи на един платнен стол и навлече гащеризона.
— Това за какво е? — попита Томас.
— Имаме ДНК проба от тази млада жена. Устройството на стола служи за събирането на генетични данни. Използва чип, който съпоставя ДНК-то на заподозряната с ДНК пробите, които ще открием в къщата ти.
Томас взе три винта и се усмихна.
— Както казах, при мен идват много хора.
Санчес нагласи качулката и я затегна. Вече дишаше през филтър, така че да не пречи на пробите. Влезе в къщата и се залови за работа. Най-добрите проби се взимаха от чаршафи, тоалетни седалки и облегалки на тапицирани мебели.
Томас и Бун слушаха приглушеното бръмчене на снифъра и се гледаха.
— Е, идвала ли е Мая в къщата?
— Защо това е толкова важно за теб?
— Тя е терористка.
Томас Ходещия по земята започна да търси гайки, които да пасват на винтовете.
— На този свят наистина има терористи, но има и хора, които използват страха ни от тях, за да засилят собствената си власт. Тези хора преследват шамани и мистици… — Томас се усмихна, — и хора, наречени странници.
Бръмченето в къщата продължаваше — Санчес минаваше от стая в стая.
— Всички терористи са еднакви — каза Бун.
Томас се облегна на платнения стол.
— Ще ти разкажа за един индианец от племето паюти — Уовока. През осемдесетте години на деветнайсети век Уовока започнал да преминава в други светове. След всяко завръщане проповядвал на всички племена и основал движението, наречено Танца на духовете. Последователите му танцували в кръгове и пеели. Когато не танцуваш, трябвало да живееш праведен живот. Без алкохол. Без кражби. Без проституция. Белите, които управлявали резервата, би трябвало да се радват на всичко това. След години деградация индианците отново ставали морални и силни. За жалост племето лакота не било покорно. Танцуващите пренесли ритуала в резервата Пайн Ридж в Южна Дакота и белите там се изплашили много. Един правителствен агент, Даниъл Ройър, решил, че лакота нямат нужда от свобода и собствена земя. Имали нужда да се научат да играят бейзбол. Опитал да научи воините как да замахват с бухалката, но те се разсейвали от танците. И тогава белите си казали: „Индианците отново стават опасни“. И правителството изпратило войници на една от церемониите в Ний Крийк и войниците стреляли, и убили двеста и деветдесет мъже, жени и деца. Войниците изкопали ровове и хвърлили телата в замръзналата земя. И моят народ се върнал към алкохола и падението…
Бръмченето спря. След минутка задната врата изскърца и Санчес излезе. Махна филтъра от качулката на защитния си костюм и каза:
— Има съвпадение. Косъм от косата й на канапето във всекидневната.
— Значи е била тук — каза Бун.
— Според тази машина — отвърна Томас.
— Искам да знам какво ти е казала и какво е направила. Искам да знам дали си й дал пари и дали си я закарал донякъде. Беше ли ранена? Промени ли външния си вид?
— Няма да ви помогна — спокойно отвърна Томас. — Напуснете къщата ми.
Бун извади пистолета си и го сложи на лявото си коляно.
— Нямаш избор, Томас. Искам да приемеш този факт.
— Имам свободата да кажа „не“.
Бун въздъхна като родител на заинатило се дете.
— Свободата е най-големият мит на света. Тя е разрушителна, недостижима цел и е причинила огромни страдания. Много малко хора могат да се оправят със свободата. Едно общество е здраво и продуктивно, когато е под контрол.
— И мислиш, че това ще стане?
— Идва нова ера. Наближаваме времето, в което ще разполагаме с технологията, необходима, за да следим и наблюдаваме огромни маси. В индустриалните общества структурата вече е изградена.