Казаните на немски думи сякаш го засегнаха повече от изреченото на английски. Той натисна копчето на количката си и се завъртя леко, за да не може тя да вижда очите му.
— Ти също си арлекин, Мая. Това е истинската ти същност. Миналото и бъдещето ти.
— Не съм арлекин, не съм като теб. Трябваше да си го разбрал досега.
— Имаме нужда от помощта ти. Важно е.
— Винаги е важно.
— Трябва да заминеш за Америка. Ние ще платим за всичко и ще се погрижим за всичко.
— Америка е територия на Пастира. Той да се оправя.
— Пастира е изправен пред необичайна ситуация. Не знае какво да предприеме.
— Имам си истински живот. Вече не съм част от това.
Тръна размърда лоста за управление и направи елегантна осмица из стаята.
— А, да. Граждански живот в Голямата машина. Толкова приятен и забавен. Разкажи ми за него.
— Никога не си ме питал. Защо ме питаш сега?
— Не работеше ли в някакъв офис?
— Аз съм промишлен дизайнер. Работя в едно студио, което прави опаковки за различни компании. Миналата седмица направих флакон за нов парфюм.
— Страхотно. Сигурен съм, че си много добра. Ами останалата част от света ти? Има ли гадже, за което трябва да знам?
— Не.
— Имаше един адвокат — как се казваше? — Много добре знаеше, разбира се. Но се престори, че си напряга паметта да се сети. — А, да, Конър Рамзи. Богат. Привлекателен. Семейство с много връзки. Заряза те заради друга. Явно се е виждал с нея през цялото време, докато ходеше с теб.
Мая се почувства така, сякаш й е зашлевил плесница. Трябваше да се сети, че е използвал контактите си в Лондон, за да събере информация. Винаги като че ли знаеше всичко.
— Това не те засяга.
— Не си губи времето да мислиш за Рамзи. Наемниците на Блажената майка взривили колата му преди няколко месеца. Сега си мисли, че го преследват терористи. Наел си е бодигардове. Живее в страх. Пада му се, нали? Господин Рамзи трябва да бъде наказан, задето излъга малкото ми момиченце.
Завъртя количката и й се усмихна. Мая знаеше, че трябва да се направи на ядосана, но не можеше. Спомни си как Конър я прегръщаше на кея в Брайтън и как след три седмици й заяви в ресторанта, че не е подходяща за брак. Беше прочела за взрива на колата по вестниците, но не беше свързала бомбата с баща си.
— Нямаше нужда да го правиш.
— Но го направих. — Тръна се върна при масичката за кафе.
— Взривената кола не решава нищо. Пак няма да отида в Америка.
— Да съм казал нещо за Америка? Просто си говорим.
Арлекинското й възпитание й подсказваше, че трябва да атакува. Също като Тръна, и тя се беше приготвила за срещата.
— Кажи ми нещо, татко. Искам истината. Обичаш ли ме?
— Ти си ми дъщеря, Мая.
— Отговори на въпроса.
— Откакто майка ти умря, ти си единственото ценно нещо в живота ми.
— Добре. Да приемем твърдението ти за миг. — Тя се наведе напред към количката. — Табулата и арлекините едно време са били равностойни противници, но Голямата машина е променила равновесието на силите. Доколкото ми е известно, вече няма странници, а арлекините се броят на пръстите на едната ръка.
— Табулата използва скенери, средства за електронно наблюдение, съдействие от страна на властите и…
— Не ми трябва причина. Не говорим за това. Само факти и заключения. В Пакистан теб те раниха и двама души загинаха. Винаги съм харесвала Везните. Водеше ме на театър, когато идваше в Лондон. А Върбата беше силна и грациозна.
— И двамата знаеха за риска — отвърна Тръна. — И двамата достойно посрещнаха смъртта си.
— Да, те са мъртви. Подведени и убити за нищо. А сега искаш и аз да умра по същия начин.
Тръна сграбчи облегалките на инвалидната количка и за миг й се стори, че ще се напъне да се изправи, проява на несломима воля.
— Случи се нещо необичайно — каза той. — За пръв път имаме шпионин във вражеския лагер. Липата държи връзка с него.
— Поредният капан.
— Може би. Но всички данни, които сме получили досега, са верни. Преди няколко седмици разбрахме за наличието на двама вероятни странници в Щатите. Братя си. Защитавах баща им, Матю Кориган, преди много години. Преди да мине в нелегалност, му дадох талисман.
— Табулата знае ли за тези братя?
— Да, следят ги двайсет и четири часа на ден.
— Защо просто не ги убият? Нали така постъпват обикновено.
— Знам само, че братята Кориган са в опасност и трябва да им се притечем на помощ, колкото се може по-скоро. Пастира произхожда от семейство на арлекини. Дядо му е спасил стотици. Но един нероден скитник няма да му се довери. Той нито е много организиран, нито много интелигентен. Той е…