Генералът занесе чашите до едно канапе с няколко стола и малка дървена маса. Постави питието на Майкъл на масата и двамата седнаха, един срещу друг.
— Да пием за Паноптикона. — Наш вдигна чашата си към макета на пиедестала. — Нереализирано изобретение, но велико прозрение.
Майкъл отпи глътка от уискито. Не усети вкус на приспивателни, но нямаше как да е сигурен.
— Можете да продължите с лекцията по психология, ако държите — каза той, — въпреки че мен не ме интересува особено. Знам само, че съм затворник.
— Всъщност знаеш много повече от това. Семейството ти е живяло под фалшиво име години наред, докато отряд въоръжени мъже не нападнали дома ви в Южна Дакота. Ние го направихме, Майкъл. Тези мъже бяха наши хора, следваха някогашната ни стратегия за действие.
— Вие сте убили баща ми.
— Дали? — Кенард Наш повдигна вежди. — Екипът ни от специалисти претърси развалините, но така и не успяхме да открием тялото му.
Безразличието, с което говореше Наш, го вбеси. Как можеше да седи толкова спокойно и дори да му се усмихва? Искаше да скочи и да сграбчи Наш за гушата. Най-сетне щеше да отмъсти за унищоженото си семейство.
Генерал Наш явно не осъзнаваше, че всеки миг може да го нападнат. Мобилният му телефон звънна и той спокойно остави питието си и го извади от джоба на сакото си.
— Ало? Нали наредих да не ме безпокоят. Аха. Така ли? Много интересно. Добре, сега ще го попитам.
И се намръщи на Майкъл. Приличаше на банков чиновник, който току-що се е натъкнал на малък проблем при отпускането на заем.
— Лорънс Такава се обади. Твърди, че или ще ме нападнеш, или ще се опиташ да избягаш.
За секунда Майкъл спря да диша, ръцете му здраво стиснаха облегалките на стола.
— Това са глупости!
— Моля те, Майкъл, не ми губи времето с лъжи. В момента те наблюдават на инфрачервен скенер. Лорънс казва, че пулсът ти се е ускорил, имаш повишена кожно-галванична реакция и топлинни сигнали около очите. Което ме връща на първоначалния въпрос: ще ме нападнеш ли, или ще избягаш?
— Защо искахте да убиете баща ми?
Наш се вгледа изпитателно в лицето му и каза по телефона:
— Не се тревожи. Мисля, че отбелязваме напредък. — Затвори и пусна телефона в джоба си.
— Баща ми престъпник ли беше? — попита Майкъл. — Откраднал ли е нещо?
— Да се върнем на Паноптикона. Моделът работи перфектно, ако никой не напуска сградата. Спира да работи, ако някой може да отвори вратата и да излезе от системата.
— Баща ми можел ли е да направи подобно нещо?
— Да. Такива като него ние наричаме „странници“. Баща ти е бил в състояние да насочи нервната си енергия извън тялото си и да пътува в различни реалности. Нашият свят е Четвъртият свят. Има прегради, които човек трябва да премине, за да влезе в другите светове. Не знаем дали баща ти ги е изследвал всичките. — Наш погледна Майкъл право в очите. — Способността да напускаш този свят явно се предава генетично. Вероятно и ти го можеш, Майкъл. Двамата с Гейбриъл може би владеете силата.
— Вие сте Табулата?
— Това име използват враговете ни. Както ти казах, ние се наричаме Братството. Фондация „Евъргрийн“ е обществена институция.
Майкъл се вгледа в питието си, опитваше се да си изработи стратегия. Още беше жив, защото искаха нещо. Вероятно и ти го можеш, Майкъл. Да. Това беше. Баща му беше изчезнал и на тях им трябваше странник.
— Всичко, което знам за фондацията ви, е от рекламите по обществените телевизии.
Наш стана и отиде до прозореца.
— Членовете на Братството са безкористни идеалисти. Искаме най-доброто за всички: мир и благоденствие. Единственият начин да постигнем тази цел е да установим обществена и политическа стабилност.
— Значи ще поставите всички в гигантски затвор?
— Нима не разбираш, Майкъл? В днешно време хората се страхуват от света, който ги заобикаля, и този страх лесно се разпалва и поддържа. Хората искат да бъдат в нашия виртуален паноптикон. Ще ги пазим като добри пастири. Ще бъдат наблюдавани, контролирани, защитавани от неизвестното. Освен това изобщо няма да усетят, че са в затвор. Винаги има нещо, което да им отвлече вниманието. Война в Близкия изток. Скандал със знаменитости. Световната купа или Суперкупата. Наркотици, нелегални и с лекарско предписание. Реклами. Нови хитове, смяна на модата. Страхът може да накара хората да влязат в нашия паноптикон, но ние добре ще ги забавляваме вътре.