— Седнете, където искате — каза Кати.
— Естествено — отвърна Сребърната тока.
Високите им гласове и желанието им да бъдат забелязани изнервиха Мая и тя приключи със закуската, докато Гейбриъл още мажеше ягодовия конфитюр върху препечената си филия. Четиримата младежи взеха ключа от тоалетната от Кати и си поръчаха закуска, после смениха поръчката и поискаха двойни порции бекон. Казаха на Кати, че се връщат в Аризона, след като гледали боксов мач в Лас Вегас. Били загубили доста от облозите, плюс още пари на масата за блекджек. Кати взе поръчките им и отиде зад бара. Дебелака развали една двайсетдоларова банкнота на монети и започна да играе на автоматите.
— Свърши ли с яденето? — попита Мая.
— След минутка.
— Да тръгваме.
На Гейбриъл, изглежда, му беше забавно.
— Не ти ли харесват момчетата?
Тя разклати леда в чашата си и излъга:
— Не обръщам внимание на граждани, освен ако не ми се изпречат на пътя.
— Мислех, че харесваш Вики Фрейзър. Държахте се като приятелки…
— Този мами, дявол да го вземе! — Дебелака удари с юмрук по автомата. — Пуснах двайсет кинта, а не получих ни един!
Сребърната тока — седеше срещу Бръснатата глава — поглади мустака си и се ухили.
— Споко, Дейви. Настроен е така, че да не плаща никога. Не изкарват достатъчно от скапаното си кафе, така че искат да изръсят с по някой долар тъпаците, които играят на автоматите.
Кати се обади:
— Плаща понякога. Един шофьор на камион удари джакпота преди две седмици.
— Не лъжи, малката. Върни двайсетака на приятеля ми. Не може да няма закон или нещо подобно, че трябва да изплащат процент.
— Не мога. Тези автомати дори не са наши. Взехме ги на лизинг от господин Съливан.
Големите ръце се беше върнал от тоалетната и сега стоеше до автоматите и слушаше разговора.
— Не ни пука — каза той. — Целият щат Невада е едно голямо набутване. Или върни двайсетака, или ще ядем без пари.
— Да — обади се Бръснатата глава. — Аз съм за яденето без пари.
— Храната няма нищо общо с игралните автомати — отвърна Кати. — Ако си поръчате нещо, значи трябва да…
Дебелака направи три крачки към бара и я сграбчи за ръката.
— По дяволите, предпочитам нещо друго без пари.
Тримата му приятели изреваха в знак на одобрение.
— Сигурен ли си? — попита Големите ръце. — Мислиш ли, че струва двайсет долара?
— Ако ни оправи и четиримата, става по пет долара на парче.
Вратата на кухнята се отвори и бащата на Кати се появи с бейзболна бухалка.
— Пусни я! Веднага!
Сребърната тока явно се забавляваше.
— Ти ли ме ще заплашваш, старче?
— Да, аз! Събирайте си партакешите и да ви няма!
Сребърната тока взе от масата тежката захарница, изправи се и я метна с всичка сила. Бащата на Кати се наведе, но захарницата го улучи по лявата буза и се отвори. Захар се посипа навсякъде, старият човек залитна.
Бръснатата глава изскочи от сепарето. Грабна бейзболната бухалка, изтръгна я от ръцете на стареца и го стисна за гърлото. После започна да го налага с бухалката.
— Излез през кухнята — каза Мая на Гейбриъл.
— Не.
— Това не ни засяга.
Гейбриъл я погледна с презрение и Мая се почувства така, сякаш са я проболи с нож. Не помръдна — не можеше, — когато Гейбриъл се изправи и тръгна към мъжете.
— Махайте се!
— Кой пък си ти бе? — Сребърната тока се измъкна от сепарето. Сега и четиримата грубияни бяха пред бара. — Кво се мешаш?
Бръснатата глава изрита бащата на Кати в ребрата.
— Първо ще заключим този дъртак навън, при койота…
Кати се опита да се измъкне, но Дебелака я държеше здраво.
— … после ще инспектираме стоката.
Гейбриъл излъчваше несигурността на човек, който се е бил само в школа по бойни изкуства. Стоеше и чакаше да го нападнат.