— Чухте ли какво ви казах?
— Да, чухме. — Бръснатата глава размаха бейзболната бухалка. — Имаш пет секунди да се разкараш.
Мая се измъкна от сепарето. Беше абсолютно спокойна. „Начинът, по който се бием, е като гмуркане в океана, беше й казвал Тръна. Падаме, но грациозно. Привлечени от гравитацията, но се контролираме.“
— Да не си го пипнал — каза Мая.
Мъжете се изсмяха и тя направи няколко крачки напред и влезе в зоната за убиване.
— Ти откъде си ма? — попита Сребърната тока. — Да не си англичанка? По нашите места жените оставят мъжете си сами да се бият.
— Остави я да се намеси — каза Големите ръце. — Има чудно телце.
Мая усети как арлекинската студенина обгръща сърцето й. Очите й инстинктивно премериха разстоянията и траекториите между нея и четиримата грубияни. Лицето й беше безизразно. Помъчи се думите й да прозвучат колкото се може по-ясно и отчетливо.
— Ако го докоснете, ще ви унищожа.
— О, умирам от страх.
Бръснатата глава погледна приятелите си и се ухили.
— Здравата си го загазил, Ръс! Малката госпойца е побесняла! Пази се!
Гейбриъл се извърна към Мая. И за пръв път като че ли той пое водещата роля във взаимоотношенията им: като странник, който командва арлекина си:
— Не, Мая! Чуваш ли ме? Заповядвам ти да не…
Беше се извърнал наполовина към нея, без да обръща внимание на опасността, и Бръснатата глава замахна с бухалката. Мая скочи на един висок стол, от там на бара. С две широки крачки притича през шишетата с кетчуп и горчица, засили се с десния крак напред и ритна Бръснатата глава в гърлото. Той изхърка, но не изпусна бухалката. Мая я хвана, изтръгна я от ръцете му с едно движение, а със следващото я натресе в главата му. Черепът му изпращя и той падна.
С периферното си зрение видя Гейбриъл да се бие със Сребърната тока. Затича се към Кати, стиснала бухалката с дясната си ръка, и изтегли стилета с лявата. Дебелака беше ужасен. Вдигна ръце като войник, който се предава, а тя заби острието в дланта му и прикова ръката му за ламперията. Той изкрещя, но без да му обърне внимание, тя продължи към Големите ръце. Замахна уж към главата му, но се извъртя и го ритна в дясното коляно. То изпука и се счупи. Тя го цапардоса по главата и той падна. Сребърната тока вече лежеше в безсъзнание на пода — Гейбриъл го беше довършил. Дебелака цивреше. Тя пристъпи към него.
— Не — викна той. — Моля те, недей!
Един замах с бухалката го повали, ножът се изтръгна от стената.
Мая пусна бухалката, наведе се, издърпа стилета и избърса кръвта във фланелката на Дебелака. Изправи се. Изключителната яснота на битката вече започваше да избледнява. На пода лежаха петима души. Беше защитила Гейбриъл — и никой не беше умрял.
Кати се беше втренчила в нея, сякаш гледаше призрак.
— Махайте се — успя да каже тя. — Просто си вървете. Защото след минутка ще звънна на шерифа. Не се тревожете. Ако тръгнете на юг, ще кажа, че сте тръгнали на север. Ще излъжа за колата и за всичко останало.
Гейбриъл излезе пръв, Мая го последва. Докато минаваше покрай койота, вдигна резето и отвори вратата на клетката. Животното не помръдна, сякаш беше загубило спомена за свободата. Мая продължи, после погледна през рамо. Койотът все още беше в затвора си.
— Давай! — извика тя. — Това е единственият ти шанс!
Докато Мая палеше вана, койотът внимателно се измъкна от клетката и заоглежда мръсния паркинг. Силният рев на мотора на Гейбриъл го стресна, той подскочи и побягна покрай ресторанта.
Без да поглежда към Мая, Гейбриъл подкара напред. Нямаше повече усмивки и ръкомахания, нямаше грациозни завои под формата на буквата „S“ по напукания асфалт. Тя беше защитила Гейбриъл — беше го спасила, — но някак си действията й явно ги бяха отблъснали един от друг. И в този миг тя разбра с абсолютна сигурност, че никой никога няма да я обича или да излекува болката й. Също като баща си щеше да умре, заобиколена от врагове. Да умре сама.
34.
Лорънс Такава — с хирургическа маска и престилка — стоеше в операционната. Новата сграда в центъра на изследователския четириъгълник все още не беше оборудвана за медицински процедури. Временно бяха инсталирали техниката в хранилището на библиотеката.
Наблюдаваше как Майкъл Кориган ляга на операционната маса. Госпожица Янг, сестрата, се приближи с електрическо одеяло и зави краката му. Преди час беше обръснала главата му и сега той приличаше на новобранец.