Една черна котка се приближи до Лъндкуист и той я почеса зад ушите.
— Поне такава е теорията, и то в много опростен вид. Аз си имах собствена теория. И отидох на лекцията на един тибетски монах в Ню Йорк. Седях си и го слушах как говори за шестте различни свята в будистката космология, и осъзнах, че описва браните — различните измерения и бариерите, които ги отделят. Но има една съществена разлика: на колегите ми в Принстън не би им хрумнало да отидат на тези различни места. За един странник това е напълно вероятно. Тялото не може да го направи, но Светлината в нас може.
Лъндкуист се облегна на стола си и се усмихна.
— Тази връзка между духовност и физика ме накара да погледна на науката по нов начин. В момента разбиваме атоми и разделяме хромозоми. Стигаме до дъното на океана и гледаме в космоса. Но всъщност не изследваме ума си — освен по най-повърхностен начин. Хората използват апарати с магнитен резонанс и скенери, за да гледат мозъка, но всичко това е много малко и чисто физиологично. Явно никой не си дава сметка колко огромно е съзнанието в действителност. И че тъкмо то ни свързва с вселената.
Ричардсън се огледа. Една котка с тигрова окраска седеше върху дебела кожена папка — очевидно бележките на Лъндкуист.
— И започнахте експеримента си?
— Да. Първо в Принстън. После се пенсионирах и се преместих тук, за да пестя пари. Не забравяйте, че съм химик, а не физик. Така че реших да търся субстанция, която да освободи Светлината от тялото ни.
— И сте намерили вълшебната формула?
— Това не ви е рецепта за торта — раздразнено каза Лъндкуист. — 3В3 е живо същество. Нов вид бактерия. Когато глътнеш разтвора, той се абсорбира в нервната система.
— Не е ли опасно?
— Вземал съм го десетки пъти. И още помня да си изхвърлям боклука и да си плащам сметките за тока.
Ричардсън пристъпи към масата и посегна към папката, тигровата котка замърка.
— И 3В3 помага да се виждат други светове?
— Не. Пълен провал. Можеш да гълташ, колкото си искаш, но няма да те превърне в странник. Пътуването е много късо, кратък контакт вместо истинско пътешествие. Виждаш само един-два образа и после трябва да си вървиш.
Ричардсън отвори папката — листовете бяха пълни с графики и бележки.
— Какво ще стане, ако вземем тая ваша бактерия и я дадем на някого?
— Заповядайте. Ето я в стъкленицата пред вас. Но ще е чиста загуба на време. Както ви казах, не става. Затова започнах да я давам на онзи младеж, Пиъс Ромеро. Той ми ринеше снега пред къщата. Реших, че моето съзнание нещо не е наред. Че може другите да взимат 3В3 и да преминават в други светове. И щом Пиъс дойдеше за още, го карах да ми докладва за всичко. Хората имаха видения за други светове, но не можеха да останат там.
Ричардсън взе стъкленицата от масата. Течността в нея беше синьо-зеленикава.
— Това ли е?
— Да. Провалът. Върнете се при Братството и им кажете да идат в манастир. Да се молят. Да медитират. Да изучават Библията, Корана или Кабалата. Бърз начин да избягаш от скапания ни малък свят няма.