— Ами ако странник вземе 3В3? — попита Ричардсън. — Ще го прати на пътешествие, което може да довърши и сам.
Доктор Лъндкуист рязко се наведе напред.
— Но всички странници не умряха ли? Братството даде бая пари, за да ги затрие. Но кой знае? Може да намерите някой скрит в Мадагаскар или Катманду.
— Открихме странник, готов да ни сътрудничи.
— И ще го използвате?
Ричардсън кимна.
— Не мога да повярвам. Защо го прави Братството?
Ричардсън взе папката и стъкленицата.
— Това е чудесно откритие, доктор Лъндкуист. Възхитен съм.
— Не, търся комплименти, а обяснение. Защо Братството е променило стратегията си?
Бун пристъпи към масата и тихо каза:
— За това ли дойдохме, докторе?
— Мисля, че да.
— Няма да идваме пак. Така че трябва да сте сигурен.
— Това е всичко, от което имаме нужда. Но вижте, не искам да се случи нищо лошо на доктор Лъндкуист.
— Естествено, докторе. Знам, как се чувствате. Той не е престъпник като Пиъс Ромеро. — Бун внимателно сложи ръка на рамото на Ричардсън и го побутна към вратата. — Идете в колата и ме изчакайте. Трябва да запозная господин Лъндкуист с мерките ни за сигурност. Няма да отнеме много време.
Ричардсън се запрепъва надолу по стълбите, мина през кухнята и излезе. От студения вятър очите му се насълзиха, все едно плачеше. Спря на верандата. Чувстваше се толкова изтощен, че му се искаше само да си легне и да се свие на кълбо. Животът му се беше променил завинаги, но тялото му продължаваше да помпи кръв, да смила храна и да поема въздух. Вече не беше учен, който пише научни трудове и мечтае за Нобелова награда. Беше се смалил, беше станал съвсем незначителен, малка брънка от сложен механизъм.
Със стъкленицата в ръка Ричардсън се повлече към колата. Разговорът на Бун с доктор Лъндкуист явно не беше продължил дълго, защото той го догони само след секунди.
— Разбрахте ли се? — попита Ричардсън.
— Естествено — отвърна Бун. — Никакви проблеми. Понякога е най-добре да си ясен и директен. Без излишни приказки. И без фалшива дипломатичност. Поставих въпроса ребром и получих положителен отговор.
Бун отвори вратата на колата и направи лек подигравателен поклон.
— Сигурно сте уморен, доктор Ричардсън. Нямате нищо против да ви откарам в изследователския център, нали?
36.
Холис мина с колата покрай жилищната сграда, където се намираше апартаментът на Майкъл, в девет сутринта, в два следобед и в седем вечерта. Оглеждаше се за наемници на Табулата, седнали в паркирани коли, на пейки в парка, за хора, които се правят на техници от електрическата компания или от пътното. След всяка обиколка паркираше пред един козметичен салон и си записваше всичко видяно. Възрастна дама бута количка за пазаруване. Брадат мъж слага в колата си детска седалка. Когато след пет часа се връщаше, сравняваше бележките си и не виждаше прилики. Това означаваше, че Табулата не чака пред сградата. Може би седяха в апартамента срещу този на Майкъл.
След края на вечерния урок по капоейра състави план. На следващия ден си облече син памучен гащеризон и взе парцала и кофата на колелца, с които миеше пода на школата. Жилищният комплекс на Майкъл заемаше цяла пресечка на Уилшир Булевард: три високи сгради, прилежащ четириетажен паркинг и огромен вътрешен двор с басейн и тенис кортове.
Бъди хитър, помисли Холис. Не искаш да се биеш с Табулата, само да ги изпързаляш. Паркира на две пресечки от входа, напълни кофата с колелцата със сапунена вода от две пластмасови шишета и я забута по тротоара. Когато приближи входа, се опита да мисли като чистач, да се вживее в ролята.
Две възрастни дами тъкмо излизаха от сградата и той каза:
— Обадиха се да почистя един коридор.
— Само цапат тия деца — каза едната жена. Другата задържа вратата, та Холис да може да вкара кофата във фоайето.
Холис кимна и се усмихна. Двете възрастни дами си тръгнаха по работата, а той изчака няколко секунди и се отправи към асансьорите. Качи се на осмия етаж. Апартаментът на Майкъл Кориган беше в дъното на коридора.
Ако хората на Табулата се криеха в отсрещния апартамент и го наблюдаваха през шпионката, трябваше да започне да лъже веднага. Господин Кориган ми плаща да чистя апартамента му. Да, господине. Веднъж седмично. Господин Кориган е заминал? Не знаех, че е заминал, господине. Не ми е платил за последния месец.