— Или от всеки друг, който може да ни нападне по пътя за вкъщи? — добави Антонио бързо.
— На драго сърце — отвърна Гар сериозно.
С чувство на триумф, Джиани извади един дукат от торбата си и го връчи на Гар. Гигантът го взе и каза:
— Ще вземам по един дукат на всеки седем нощи, през които ви пазя.
— Ще получиш достатъчно — увери го Джиани. — Ние се връщаме в Пирогия и то с празни ръце, защото хората на Стилето откраднаха зърното, памука, вълната и орсаните, които ние дойдохме, за да закупим.
Наемникът бе заинтригуван.
— Какво са това орсани?
Джиани го погледна с широко разтворени очи, после се сети, че Гар е нов в Талипон.
— Орсанът е камък с цвят на пламък, но е много рядък. Всъщност той е полускъпоценен, но е много красив на вид. — Той махна с ръка към полуизгорялата постройка до тях. — Сеньор Лудовико ни писа, че е събрал една торба от тях, за да ни ги продаде, но с всичко това вече е свършено. Полускъпоценни или не, цял чувал от тях би струвал доста пари.
— Така. — Гар се усмихна, докато пускаше монетата в джоба си. — Ние и двамата имаме причини да желаем Стилето да се разболее. Разкажете ми за тази ваша Пирогия. Истина ли е, че търговците властват в града?
Джиани кимна, а Антонио каза:
— По-скоро бихме казали „управляват“, а не „властват“.
— Важен е фактът, а не думата — отвърна наемникът. — Как успяхте да се сдобиете с толкова сила?
Джиани се усмихна — имаше превъзходен начин да отбива любопитни въпроси, като дава възможно най-пространен отговор, с възможно най-малко информация. И младежът се впусна да разказва накратко историята на Пирогия.
Втора глава
— Не е съвсем точно да се каже, че ние прогонихме нашия граф — започна Джиани. — Всичко станало, защото чашата на търпението на нашите прадеди преляла поради ограниченията, които ни налагали принцовете и графовете. Те ни облагали с непосилно високи данъци, като ни оставяли съвсем мизерен капитал, с който да работим.
Антонио не казваше нищо, само поглеждаше младия си повереник с блеснали очи.
„Е — помисли си Джиани, — поне ако съм бил подложен на проверка, я издържах.“
Наемникът кимаше внимателно. Джиани си помисли кисело, че този интерес няма да продължи дълго, но бе изненадан, когато не стана така.
— И така, търговците от шест града, които се познавали покрай търговията, се събрали заедно и построили складове на островите и на лагуната откъм източния край на Талипон. Земята била практически владение на принц Реджиналди от Туманола, но представлявала само една пустош, покрита с блата, така че той не й обръщал много внимание.
— Съвсем естествено е търговците да построят и жилища до складовете си — рече Гар.
Джиани кимна, изненадан че човекът си прави труд да обясни нещата.
— Само след няколко години вече всички живеели там. Включително чиновниците и работниците, нали?
— Разбира се — Джиани беше започнал да се чуди дали наемникът не е по-умен, отколкото го мислеше. — Те построили мостове между близките острови, а пътували до по-големите с малки лодки.
Гар се усмихна:
— Дори един търговец от Ренова е могъл да пътува по работа на кон или да прекарва стоките си с каруци.
— На търговеца от Ренова нямаше да му разрешат да има кон — рече Антонио, — но той би могъл да притежава каруци, разбира се.
— Това важало и за търговците от Туманола — добави Джиани. — Нямало закон, който да им забранява да си имат лодки.
— Започвам да долавям предимството да живеят далече от очите на принца — рече Гар. — И колко време изминало, докато той разбрал, че търговците са построили свой собствен град?
— Когато корабите започнали да акостират на по-големите острови, а няколко — в неговото пристанище. Тогава принцът обложил с данък всички стоки, внасяни в Пирогия, но търговците отказали да го плащат.
Гар се усмихна.
— Колко пъти е изискал налога, преди да изпрати войската си?
— Само два пъти, но когато войниците дошли, се разбрало и друго предимство на града, построен на островите.
— И кое е то? — попита Гар. — Възможността да се види нападението на врага отдалече?
— Не — рече Джиани, — трудността на придвижването по вода.
Гар се усмихна още по-широко.
— Разбира се, имате си и естествен ров.
— Ров, широк четвърт миля и дълбок сто стъпки.
— Нима принцът не е изпратил флотата си?
— Да — усмихна се Джиани. — Това станало, когато благородниците разбрали какви превъзходни моряци сме ние, търговците.
— Сигурно те са обстрелвали с топове вашите стени?
— Пирогия няма стени — рече Джиани. — За какво са ни? Лагуната и флотата ни заместват стената.