— Излиза, че вашите дядовци са имали предвидливостта да строят военни кораби.
— Някои от тях — да. Освен всичко са върлували и пирати, така че всеки търговец е имал и оръдие на кораба си и всички наши моряци са знаели как да воюват, както и да се ориентират в морето — и все още могат, макар че сега пиратите са редки. Капитаните на принца излязоха срещу нас с галери, но ние ги посрещнахме на кораби с триъгълни платна. Ние лавирахме спрямо въздушните течения, докато успяхме да се извъртим и да ги нападнем при попътен вятър в гърба! — Очите на Джиани искряха със свирепа ярост. Той говореше така, сякаш сам е бил там. — Ние простреляхме веслата им, гюлетата откъснаха части от галерите, а стотина малки лодки ги опустошаваха от всички страни. Точно малките лодки извадиха вражеските моряци от строя и ние поискахме откуп от принца за капитаните му.
— Сигурно той не е могъл да понесе такова поражение!
— Наистина не можа, затова настоя благородниците, които владееха други крайбрежни градове, да образуват армада против Пирогия. Нашите прадядовци бяха готови, но какво можеха да направят срещу такава огромна флота от галери.
— Но вашите кораби са били по-бързи? — предположи Гар.
— Наистина. — Джиани се усмихна широко. — Техните огромни галери не бяха бързи и маневрени като нашите каравели, но дори и такива, те можеха да ни победят, само заради многобройността си, ако не беше бурята, която отклони посоката на флотата им. Нашите капитани атакуваха корабите им поотделно, по два и по три. Повечето вражески моряци никога не зърнаха Пирогия, а се върнаха обратно на сушата, за да поправят пораженията по корабите и платната си.
Гар кимаше, без да сваля погледа си от Джиани.
— Принцът беше ли доволен от това?
— Той се опита да застави другите градове да построят по-силна флота и да ни нападнат отново — рече Антонио, — но Ренова започна да воюва със Сламия заради границата — някаква река си била променила руслото. Грамона сметна това за добра възможност да заграби част от територията на Сламия, докато пък графът на Марна откри шанс да завземе малко от търговските бази на Ренова по суша. Тогава Борелия се разтревожи от едно евентуално разрастване и засилване на Грамона, така че я атакува, за да защити Сламия. От своя страна Туманола нямаше желание да гледа как Марна печели повече от търговията. И така Туманола нападна Марна и…
— Знам резултата от всичко това — рече Гар с тъжна усмивка. — Скоро те всички започнали да се бият едни с други и в суматохата забравили грижата си за Пирогия. Вашите дядовци бяха ли изпратили агенти да подстрекават към размирици в Ренова?
— Е, какво — може ли построяването на един бент сред хълмовете да промени посоката на реката? — вметна Антонио небрежно. — Или дори на цяла дузина?
— И принцът на Туманола никога ли не ви заплаши отново?
— Ами той не предприе нищо срещу нас — отвърна Джиани, — нито пък някой от неговите наследници. Но те постоянно ни отправяха заплахи, опустошаваха корабите ни, когато можеха — и никога не престанаха да настояват за дял от нашите печалби — при тази мисъл младежът вдигна поглед. — Мислите ли, че е възможно самият принц да е наел бандата на Стилето?
— Ще го разберем преди да видим лагуната отново — рече тъжно Антонио.
— А прадедите ви бяха ли залавяли моряци — пленници? — попита Гар.
Джиани не можеше да повярва. Човекът съвсем целенасочено го питаше за още история!
— Повечето от тях решиха да останат в Пирогия и да потърсят работа — те умееха много неща и бяха добри работници. Нашите дядовци наеха петима от тях за екипаж, като ги следяха отблизо, в случай, че се окажеха шпиони, но нямаше такива.
— А останалите?
— Когато битката свърши, ние ги оставихме да си отидат вкъщи. Закарахме ги до сушата, свалихме им веригите и ги пуснахме да ходят където си искат. Някои се опитаха да се захванат с бандитизъм, но охраната на нашия град се справи с това много бързо — в края на краищата те имаха само оръжия, които можеха да се направят от дърво и камък. Другите са си отишли у дома, доколкото знам. Във всеки случай, никога не се върнаха в Пирогия.
Гар се облегна назад и положи ръце върху коленете си.
— Храбро сте воювали, сеньори, и достойни прадеди сте имали! Без съмнение вие сте градили вашето върху техните основи.
— Пирогия е мощен град сега — увери го Антонио, — макар че си нямаме стена. Яхнията е готова.
Джиани сипа с черпака в дървени купички и ги подаде на Антонио и на Гар. Водачите до тях също се хранеха и разговаряха тихо, освен шестимата часовои на пост. Джиани седна отново, потапяйки лъжица в купата.