Джиани все повече отслабваше, докато накрая усети, че Гар го влачи. Те вървяха тежко през голата и пуста равнина, през мрака, който сякаш беше по-черен там, където небето се докосваше до земята. В далечината се съзираха тук-там групички хижи, някой хамбар или обор. Джиани се чудеше защо Гар смята, че е толкова важно да продължат да се движат през нощта, но умората постепенно разбърка ума му до такава степен, че оцеля само една мисъл и тя беше: сън! Накрая небето взе да изсветлява от настъпващия ден и Гар предложи да спрат, като положи внимателно своя работодател на тревата до пътя.
— Тук поне можем да виждаме.
— Казах ти, че няма села между Пирогия и тази местност — рече Джиани дрезгаво.
— Да, така беше — съгласи се Гар. — Няма значение сега, спи. Аз ще те събудя, ако дойде някой.
Но Джиани не чу края на изречението. Той бе заспал в мига, когато Гар обещаваше да го събуди. И Гар наистина го направи, като разтърси рамото му и каза с нотка на подканяне:
— Джиани! Събуди се! Бедата идва!
Джиани се изправи на лакът, докато се мъчеше да отвори очите си.
— Беда? Каква беда?
— Конници — отвърна Гар. — Те могат ли да бъдат нещо друго, освен беда?
— Само в случай, че са друг търговски обоз. — Джиани се изправи неуверено на краката си, гледайки надолу по пътя, накъдето сочеше Гар и бе доста учуден като видя, че следобедът преполовяваше. Нима наемникът бе бдял през цялото време без никакъв сън? Но младежът съзря облака прах близо до хоризонта, чу глухия тропот на конски копита, забеляза проблясъка на слънцето върху стоманата и каза:
— Това не е търговски обоз.
— Не е — съгласи се Гар. — Това е кавалерия! Ти знаеш това по-добре от мен, Джиани. Къде можем да се скрием?
Момъкът се огледа наоколо и почувства как първите пипала на страха сграбчват ума му.
— Никъде! Това е равнинна земя! Има само един ров край пътя!
— И те ще ни видят, ако се опитаме да изтичаме за подслон към някой хамбар.
Гар бе напрегнат, нащрек и очите му блестяха, но изглежда се владееше доста добре и умът му бе хладен. При вида му Джиани се успокои малко.
— Там е ровът — продължи наемникът. — Но те със сигурност ще погледнат надолу и ще ни видят как се придвижваме в калта. Виж ти!… Калта!
Джиани се втренчи в него.
— Какво калта!
— Съблечи си палтото — бързо! — Гар смъкна своето и скочи през рова, като захвърли дрехите си във високата трева в началото на зелената нива. — Свали си и ризата! Бързо, преди да са ни видели ясно!
Джиани го гледаше изумено. Дали човекът не се беше побъркал? Тогава се сети, че плащаше на Гар, за да го защищава и реши да не харчи повече бащините си пари. Младежът прескочи рова, за да отиде при Гар и свали всичките дрехи от себе си, като остави само панталоните, станали на парцали от битката и бягството. Гар клекна и взе да събира наръчи слама и трева и да ги трупа върху дрехите.
— Трябва да ги скрием!
Джиани му помогна и след минута в началото на нивата се виждаше само купчина суха трева.
— Сега да се наведем и да се намажем с кал! — Гар скочи в рова, загреба малко кал и започна да я размазва по гърдите и раменете си.
— Накъде повече от това! — протестира Джиани, но преодоля чувството си на отвращение и се приближи до Гар, като се търкаше с мокра пръст.
— И какво ще постигнем, като се направим да изглеждаме като скитници?
— Точно така! — отвърна Гар. — Ти не можеш да ограбиш един скитащ просяк, нали? Намажи ми гърба! — Той се обърна, като цапаше с кал лицето си.
Джиани накаля гърба му, после помоли Гар да направи същото и за него.
— Нещо повече от скитници — откачени глупаци! Престори се на луд, но не опасен!
Джиани усети слаб полъх на надежда. Можеше и да стане!
— А ти?
— Аз съм полуумен и глупак. А ти си моят брат, водиш ме и се грижиш за мен, независимо, че си луд!
— Луд, който води слабоумен?
Това му звучеше доста недостоверно, но той си спомни за просяка-лунатик, който седеше до колоните на Моста на надеждата у дома и се улови, че несъзнателно започва да имитира отпуснатата му усмивка.
— Ами ако ни попитат за имената?
— Не си казвай истинското, каквото и да става! Някой от бандитите може да си помисли, че за теб може да се вземе тлъст откуп или пък, че аз мога да свърша добра работа в строя! Не, ще им кажем фалшиви имена. Ти ще бъдеш Джиорджио, а аз Лени!