— Аристокрация, при това доста авторитарна — намръщи се Магнус. — Нека видим как живеят благородниците.
Снимката на полските работници бе заместена от интериора на просторна кръгла стая, облицована с дървена ламперия, но гредите на тавана изпъкваха неприкрити. На стените висяха гоблени. Големи прозорци пропускаха вътре слънчевата светлина, а в огромната камина гореше огън. Половин дузина хора се движеха наоколо.
Магнус гледаше внимателно.
— Те всички са облечени прилично, но не и богато. Къде са управниците?
— Херцогът е застанал близо до огнището. Останалите са членове на семейството му.
Магнус се втренчи.
— Едва ли бих казал, че са облечени луксозно. И стаята със сигурност не е мебелирана богато. Всъщност, дори бих я нарекъл доста спартанска. Нека да видя една къща на йомен.
На снимката се появи изглед на подобно жилище, с единствената разлика, че покривът беше стъпка-две над главите на осемте човека, които живееха там. Трима от тях очевидно бяха младежи, двама — на средна възраст, имаше и три деца. Прозорците бяха по-малки от тези в къщата на херцога, а стените бяха украсени вместо с гоблени с клонки от вечнозелени растения.
Магнус се замисли:
— Изглежда че богатството е разпределено сравнително поравно. Има ли някакви доказателства за насилие?
— Само при наказването на престъпниците, което включва и политическите противници. Това не е богата планета.
— Но повечето хора са доволни — поклати глава Магнус. — Едва ли мога да направя много, за да станат по-богати. Във всеки случай, изглеждат доста щастливи. Мога само да влоша живота им. Искам да видя население, което се бъхти под потиснически режим.
Екранът се изчисти и отново се чу прошумоляването на индекс-картите, което показваше, че Хъркимър търси нещо в своята база данни. Магнус чакаше, чувствайки се странно обезпокоен. Без съмнение аристократите действаха в техен собствен интерес, но изглежда осъзнаваха, че благополучието им зависи от това на поданиците им и че властта им се крепи на удовлетворението от живота на йомените. Наистина нямаше смисъл Магнус да се намесва. Той не се съмняваше, че всяко управление, извършвано от хора, трябва да бъде в полза на целия народ, само дето не беше сигурен кой трябва да го упражнява. В този случай изглежда, че аристократите действаха еднакво в полза на всички — ето кой пункт му се струваше ненормален.
— Андория — каза Хъркимър и на екрана светна снимка на редица от хора, носещи само препаски около бедрата, наведени със сърповете си над снопове жито.
— Запознай ме с геофизическите данни — Магнус се наведе напред и почувства радостно трепване в сърцето си. Тук обстоятелствата като че ли повече създаваха условия за потисничество, макар че като се вгледа по-внимателно, забеляза, че селяните нямаха измъчен вид. Докато работеха, те си пееха и песента им беше весела.
— Започни с формата на управление! — Магнус вече чувстваше нетърпение.
— Абсолютна монархия — рече Хъркимър. — С елементи на теокрация, където монархът е бог и крал едновременно.
— Бог-крал? — намръщи се Магнус. — Това не е ли характерно за Неолита?
— За Бронзовата епоха, но с някои изненадващо изтънчени елементи — без съмнение привнесени от първите колонисти. Културата им е в стил Терра, но се е разпаднала поради липсата на висока технология, която да предпазва инфраструктурата. Цялата земя принадлежи на краля и се администрира от неговите управители, всеки от които надзирава над сто подуправители. Кандидатите се определят чрез изпит, но последната дума има кралят.
— Значи службата е държавна?
— Да, но същевременно тя се наследява. Кралят е склонен да назначава синовете на някои фамилии поколение след поколение, век след век. В тези държавни служби се разрешава достъп на нови членове само ако в някои от приближените семейства не се роди момче-наследник или пък той предпочете друга професия, например духовен сан или армейски чин.
— Това означава ли, че има постоянна армия?
— Да, но тя принадлежи единствено на краля. Офицерите произхождат от стари фамилии, но мъже от другите слоеве също могат да получат чин. И при чиновниците, и в армията — новите назначения съставляват приблизително дванадесет процента.
— Значи се наблюдава някаква вертикална мобилност? — сви устни Магнус. — От факта, че кралят се нуждае от поддържана армия разбирам, че основната функция на администрацията му е да осигурява добър приход за него и приближените му.