— Надявам се, че не е толкова смешно, все пак!
— Да видиш един търговец от Пирогия, облечен като циганин? — смееше се часовоят, като търкаше очите си. — О, това е приказка, която можеш да преразказваш и да й се наслаждаваш много пъти. И все пак аз не бих го направил, уверявам ви.
Джиани схвана намека. Той въздъхна и каза:
— Нямам пари в себе си, иначе бих ви поканил на хапване и пийване, докато ви обяснявам как дойдох дотук с тези дрехи. Ще можем ли да се видим в кафеджийницата на Лобини, където да ви разкажа историята?
— О, с удоволствие! Постът ни свършва в три часа.
— При Лобини тогава. — Другият часовой отстъпи назад и ги пусна да минат през портата.
Медалия подкара мулетата навътре, а Гар рече с ъгълчето на устните си:
— Подкуп, умело и дискретно предложен.
— Да се надяваме, че и те на свой ред ще бъдат дискретни — въздъхна Джиани. — Да, вече имам известен опит в този занаят.
— Толкова ли се срамувате да ви видят с мен? — предизвика ги Медалия.
— В никакъв случай! — протестира Джиани и тъкмо се канеше да й обяснява това надълго, когато видя дяволито пламъче в очите й и се успокои.
Те се движеха по павирания път и младежът обясни на Гар, че участъци на разстояние от около двадесет ярда са заредени с барут, в случай, че нечия армия нахлуе по шосето, за да нападне града. Едрият мъж кимаше.
— Мъдро. — Но очите му бяха отправени към панорамата, която се разстилаше пред него и устните му се разтегнаха в усмивка. — Мисля, че ми каза, че градът е построен върху двадесетина малки островчета.
Джиани погледна към родния си град, сияещ сред утринната мъглявина, внезапно виждайки го през очите на чужденците и сега той му се стори вълшебен и фантастичен. Навсякъде имаше мостове, опасващи каналите, извисяващи се над водните артерии, криволичещи между високите сгради — сгради, които приличаха на огромни торти — със стени, боядисани в меки пастели и украсени с гирлянди от орнаменти в ярки цветове. Там, където реките бяха твърде широки за мостове (и дори и на участъците, където не бяха), се стрелкаха дълги и стройни лодки — чийто дизайн предшествениците на Джиани бяха прекопирали от варварите на север, защото хората от Пирогия винаги копнееха за хубави неща, за нови идеи и копираха и усъвършенстваха с желание, като отстраняваха недостатъците и развиваха успешните им страни. Техните критици ги смятаха за безсрамни имитатори, лишени от оригиналност, поддръжниците им ги наричаха оригинални обединители. Самите жители на Пирогия считаха себе си за хора с успех.
Гордост от родината му изпълни гърдите на Джиани.
— Наистина са двадесет и повече острова — увери той Гар, — но моите съграждани са направили добре като са ги свързали заедно, нали?
— Прекрасно е, наистина — рече Медалия, а Джиани, като й хвърли бърз поглед и видя сияещите й очи, почувства, че надеждите му се възраждат. На пътя той бе само още един нещастник, а тук — син на богат търговец. Сигурно сега тя би погледнала на него с нещо повече от съжаление — като на човек, който заслужава възхищение, а може би дори и обич…
Стражите при вътрешната порта се намръщиха и свалиха алебарди, готови да им препречат пътя.
— Аз съм Джиани Бракалезе — информира ги младият търговец и те се спогледаха с изненада. Но преди да избухнат в смях, той допълни: — Ще ви чакам в Лобини, ако искате да ви кажа защо съм облечен като циганин, при това с радост. Засега обаче — имам нужда да се прибера у дома, колкото е възможно по-бързо.
Те схванаха намека за подкупа и преглътнаха усмивките си.
— Ще се видим там в мига, в който свършим дежурството — обеща Марио. Те се познаваха от детинство и Джиани бе успокоен от недоизреченото обещание да не казват на никого, докато не се възползват от шанса да го ожулят безмилостно и да видят колко пари ще им предложи. Джиани не се възмущаваше от малкото изнудване — всеки пирогиец очакваше от съгражданите си да печелят парите си по всички възможни начини, стига да не са крайно неморални или напълно престъпни. Що се отнася до рушветчийството — то никога не бе поставяно извън закона в Пирогия.
Медалия насочваше каруцата по широките улици и по мостовете, според указанията на Джиани — докато накрая пристигнаха до двуетажна къща, опираща до реката Мелорин. Тя бе измазана с бледосин гипс и покрита с червен покрив — стандарт, който се спазваше в Пирогия. Къщата имаше множество прозорци на горния и долния етаж и широка двойна порта за каруци и фургони. Сега тя стоеше отворена и Джиани усети, че нещо се стяга в гърдите му, когато каза: