— Можеш да караш вътре, ако искаш. Майка ми и баща ми ще посрещнат с повече от „добре дошла“ хубавата дама, която е спасила техния син.
— Аз не съм дама, а само една бедна циганска девойка — рече любезно Медалия.
Дама бе жена с благородническа кръв или поне дъщеря на рицар. Джиани знаеше това, но рече галантно:
— Ти си дама заради делата и поведението си, ако не заради произхода. Наистина, аз съм чувал за родени благороднички, които са живели с по-малко благородство и от рибарски съпруги.
Гар кимна.
— Така е. И аз познавах такива.
Медалия подари на Джиани една от нейните редки усмивки и той се почувства, сякаш слънцето се беше подало иззад облаците и го бе окъпало в лъчите си. Накрая и той се сети да се усмихне в отговор, но Медалия вече се бе извърнала настрани и подканяше магаретата си, разтърсвайки юздите им. Те минаха раван през портала.
Един набит мъж на средна възраст, в сиви работнически дрехи, вземаше щайги от купчината, струпана до една каруца и даваше нареждания на мъжете, които му помагаха. Джиани се вгледа в него и изведнъж скочи долу и грабна последната щайга, тъкмо когато възрастният мъж посягаше към нея.
— Не, татко! Знаеш, че докторите са те предупредили да не вдигаш нищо тежко!
Мъжът се вгледа в него, нададе изненадан вик и прегърна Джиани, крещейки:
— Лучия! Някой да извика Лучия! Нашият син се върна от оня свят!
Едва тогава Джиани разбра защо баща му носи такива тъмни дрехи и отвърна на прегръдката му.
Гар слезе от фургона и тръгна към Джиани и баща му с тъжно и напрегнато лице — но преди да може да се намеси, майката излезе, прекосявайки двора и изтръгна Джиани от ръцете на баща му, плачейки от радост.
— Мамо, мамо! — вайкаше се Джиани. — Сигурно съм ви причинил такава скръб!
— Не ти — хълцаше старата жена, — а мошениците, които те причакаха! О, слава Богу! Слава Богу и теб, Света Богородичке!
— Не обвинявайте него, а само мен — избоботи Гар.
Мама Бракалезе се откъсна от сина си с удивление, а баща му се извърна намръщено към гиганта и го изгледа от главата до петите.
— Татко — рече бързо Джиани, — това е Гар, наемен войник, когото взех на работа при мен, след като открих… — Той направи пауза; не беше имал време да подготви баща си за лошите новини — … след като открих изгорелия склад. Мамо, тази жена е Медалия, която ни намери на пътя и бинтова раните ни.
— На пътя! Рани! — Мама Бракалезе с ужас се обърна към него, смъквайки шала от главата му и откривайки чистата бяла дреха.
— О, синко! Кои разбойници са сторили това? — Без да дочака отговор, тя забърза към фургона.
— Миличка, просто не знам как да ти се отблагодаря! Ела, сигурно си изморена от пътуването. Слез долу, слез долу, за да мога да ти предложа храна и напитка в моя дом! Джузепе! Погрижи се за магаретата! — И тя поведе леко зашеметената Медалия нагоре по стълбата на къщата им, като я разпитваше: Отдалече ли идваш? Знам, знам, че твоят народ живее по пътищата — все пак трябва да е уморително! О, благодаря ти, благодаря ти толкова много, за това, че си спасила сина ми! Влез, влез да поседнеш на меко кресло и да пийнеш сладък чай! Разкажи ми сега…
Вратата се затвори зад тях, оставяйки татко Бракалезе да разпитва намръщено Гар:
— Какво искаш да кажеш? Как си наранил моя син?
— Той ме нае да пазя него и стоките ви — рече простичко Гар, — но аз се провалих.
— Провалил си се? — Бащата го изгледа за миг, после го потупа по рамото. — Ни най-малко, ни най-малко. Ти го доведе вкъщи жив, нали? И не толкова лошо ранен, след като може да си помисли да вдигне щайга, тъй че аз да не го направя!
— Но… — възрази Гар, изненадан от похвалата. — Вашите стоки са загубени, откраднати от кондотиерите!
— Стоки! Какво са стоките? — Татко Бракалезе отхвърли възражението. — Това е цената на търговията, нищо повече. Синът ми, обаче, не би могъл да бъде заменен! Загубата на хората е друг въпрос, но явно не би могъл да го предотвратиш. Не, не ми се говори сега — върви да почиваш и ни позволи да ти предложим такова питие, което възвръща силите на истинския мъж! — Възрастният човек улови и раздруса рамото на Гар с такава енергия, че дори гигантът бе изваден от равновесие и залитна, като се улови за него, за да не падне. — Нито дума, докато не те видя с чаша в ръка! — командваше татко Бракалезе. — И тогава ще ми разкажеш всичко! Преди това — нито дума!
И наистина, когато те всички вече бяха с чаши в ръце, бащата настоя да чуе всичко, но първо от Джиани. Старият търговец седеше ням и намръщен, като слушаше мълчаливо и от време на време кимаше с глава, докато Джиани свърши разказа си. После бащата само се обърна и разпита Гар за онова, което той бе видял и направил, а когато гигантът взе да говори, слушаше замислено. Когато Гар свърши, татко Бракалезе на свой ред му зададе куп въпроси — порой, който би потопил и галера. Накрая, доволен, че е научил всичко, което знаеха, старецът се облегна назад, кимна и рече: