— Ами, ако всичко това е така, ние трябва да се въоръжим колкото е възможно по-бързо. — Един висок търговец скочи на краката си. — Да се въоръжим и да съберем флота, която да охранява бреговете ни.
— Нещо повече! — извика един по-дребен търговец с дълга руса коса. Той се изправи, потупвайки по масата с юмрук. — Бандата на Стилето е убила двама водачи и стария майстор Антонио. Останалите са поробили. Изгорили са склада на търговеца, с който си разменяхме стоки. Откраднали са стоките на наш съгражданин от Пирогия и са ранили сина му! Трябва ли да търпим тези безчинства? Разбира се, че не, защото, ако го направим, ще значи, че им позволяваме да го повторят отново и отново.
Ядосани викове го подкрепиха. Също толкова разярени гласове им възразиха. Маестро удари цимбала и всички се умириха.
— Накратко казано — рече той, — пред нас има две възможности: едната е да защищаваме нашия град, а другата — да търсим отмъщение, което означава, както аз го разбирам — да изпратим група, която да атакува Стилето. Има ли някакво друго становище? Не, не искам да те слушам, Пиетро Сан Дузе — ти винаги придружаваш изказванията си с толкова обиди и емоции, че ще трябва да правим разбор на речта ти, за да разберем какво искаш да кажеш. Карло Грепоти, ти говориш малко и спокойно — ще ни удостоиш ли с твоите думи?
Един възрастен търговец се повдигна — мъж с лице на ястреб и хищен поглед на орел.
— Маестро, онова, което откривам в нажежените думи на моите уважавани колеги е глупост, чисто и просто ужасна глупост. Те искат да вземем стотици флоринти от хазната, даже хиляди! — за да обучаваме младите мъже за войници и моряци, за да строим повече бойни галери и да купуваме топове и мечове, за да храним и обличаме цялата тази военна сила. А откъде ще дойдат парите? Изчерпаната хазна със сигурност трябва да бъде попълнена! Недейте да грешите, братя търговци! Тези хиляди дукати със сигурност ще дойдат директно или индиректно от вашите печалби! Как ще кажете на жените си, когато ви поискат нови рокли, че трябва първо да платите на войниците? Как ще им кажете, когато покривът протече, че трябва първо да построите казарми на войниците, преди да оправите теча? Бъдете сигурни, че след като веднъж започне харченето на пари, няма да има край. И как ще оправдаем всичко това, ако никой не ни нападне? Ще маршируваме насам-натам и ще обявим, че сме във война или ще трябва да отнемем нечия свобода, макар да не ни е приятно дано сторят същото?
— А ако враговете наистина дойдат? — не отстъпваше високият Ди Силва. — Ако дойдат и ние ги разбием?
— Е, тогава ще се наложи постоянно да поддържаме армията и флотата в готовност, от страх, че други могат да ни нападнат! — отвърна Грепоти. — А ако това не стане, ще призоваваме към война и ще се превърнем в завоеватели! И така ще обеднеем, тъй като Пирогия ще стане един тиранин сред останалите градове. И защо е всичко това? Заради думите на момче, което не ни представя никакви доказателства за това, което казва. Трябва да имаме по-добри основания, колеги!
— Но ние имаме и друг свидетел — възрази Ди Силва. — Нека да чуем и него.
— Да изслушваме един наемник, който ще признае, сигурен съм, че се е провалил в задълженията си? Вероятно той ще се мъчи да се извини и оправдае!
Лицето на Гар стана каменно, а Джиани бързо му пошепна:
— Той говори така, само за да подкрепи аргументите си, Гар. Но иначе не мисли нищо лошо.
— Какво му каза, млади Бракалезе?
Джиани се изправи разгневен.
— Това, че този наемник се би срещу петдесет души, че ние двамата стояхме опрели гърбове, за да се прикриваме и се сражавахме с много повече нападатели. Разбира се, че не можехме да спечелим! Гар свърши работата си добре, тъй като аз се върнах при вас жив!
— А пък ти дойде при нас с две дочути изречения и нищо повече. Със сигурност не можеш да кажеш кои са търговците и кой е бил „господарят“?
Сега се надигна татко Бракалезе.
— Маестро?
— Да, Паоло — въздъхна Олдо Маестро. — Имаш думата.
— Боже мой, атаката срещу един търговец е удар срещу всички! Дори ако керванът със стоките ми се беше върнал вкъщи невредим, аз щях да похарча пари за заплатите на водачите и щях да съм загубил времето на мулетата и сина си. Нямаше да имам печалба от това пътуване и няма да имам вече полза и от този град, тъй като старият Лудовико е мъртъв и никой няма да се осмели да строи там, където той е загинал. Това нещастие се стовари не само върху него, но и върху нас!